Читать «Къщата при последния фенер» онлайн - страница 4

Д-р Богомил Верилов

математик

Призракът стои на брега на езерото с изгубен в далечината поглед.

Той не вижда младия човек и момичето в бялата дреха, които идат към него.

Нито пък младият човек и момичето забелязват рицаря на забравената легенда.

Те говорят високо и се смеят.

Момичето в бялата дреха минава през призрака и го изгаря с уханието на своя замайващ парфюм.

Призракът решава да се самоубие.

Призракът се хвърля в езерото.

В това време доктор Богомил Верилов стои в рамката на южния прозорец и вижда един сребърен лъч, който разсича езерните води и угасва.

Докторът се доближава до масата си и пише:

„С каква скорост се движи светлината в тръбата R, ако по тая тръба протича течност със скорост v?

От опита на Физо имаме

W = w + v(1 — 1/n^2)

Значи…“

* * *

През есента доктор Богомил Верилов замина нанякъде, като отнесе в куфарите си ръкописа на едно бележито съчинение върху Айнщайновата теория за относителността.

Такъв е краят на разказа за къщата при последния фенер, чийто призрак живее може би и днес още в някое по-щастливо, четвърто измерение.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1582]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:43