Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 77

Проклех се, че бях провокирал Учителя, но скоро след това престанах да се самообвинявам. Той така или иначе пак щеше да убие някого. Само дето по най-грозен начин прехвърляше вината върху мен.

Ще чакам, докато не се озовем един срещу друг. Тогава ще дам воля на гнева си.

53.

Щом нахълтах във фоайето на жилищната ни сграда, дори портиерът Ралф се досети, че е по-добре да не ме закача. Явно изражението ми беше достатъчно красноречиво. Влязох у дома, но първата ми грижа, преди да се запътя към спалнята, бе да проверя дали съм заключил вратата.

Един дявол знае как щях да се събудя сутринта… Нямаше да си мия зъбите. Едва събрах сили да си сваля обувките. Желаех само да се строполя на леглото и да не мръдна оттам, докато някой не ме измъкне насила.

Тъкмо притиснах любимата си възглавница към гърдите, когато чух кискане. Идваше откъм другата страна на леглото.

Не — помолих се. — Моля те, Господи. Не!

Възглавницата бе изтръгната от ръцете ми. Напълно будна, Шона лежеше там, загледана в мен с лъчезарна усмивка.

— Скъпа, това не е твоето легло — тихо й се помолих. — Дори не е ваната. Не искаш ли да си имаш пони, Шона? Татко ще ти купи цяло стадо понита, ако го оставиш да поспи малко.

Тя поклати глава и незабавно, с въодушевление, се залови с новата игра. Идеше ми да ревна. Проблемът с по-малките деца в многочислените семейства е, че с времето осъзнаваш, че е по-лесно да нравиш нещо с тях, отколкото да чакаш те да го направят. А и те го знаеха инстинктивно. Усещаха празните заплахи така безпогрешно, както обучените кучета надушват експлозиви или наркотици. Всяка съпротива е безполезна. Ти си в ръцете им.

Докато премислях всичко това, чух кикотене, след което усетих как нещо дребно започна да се катери в другия край на леглото. Въобще не бе нужно да погледна, за да се досетя, че Криси се е включила в играта. Двете с Шона бяха неразделни.

След това едни слаби ръчички разделиха пръстите на краката ми.

— Тренировка по издръжливост на гъделичкане — разпищяха се дъщерите ми, докато завираха пръстчета под завивките.

Не можах да издържа повече и се изправих, за да им заповядам да се приберат по леглата си, но млъкнах, като видях каква неподправена радост се излъчваше от лицата им. Какво пък, по дяволите. Поне не повръщаха.

Освен това, кой може да спори с едни малки ангели?

— Добре де, ще ви дам аз на вас една тренировка за издръжливост! — заканих се шеговито.

Щастливите им викове заплашваха да съборят лампата, докато се опитвах да им покажа как извънземните от планетата Вулкан повалят в безсъзнание хората, като ги притискат по шиите със специалната си хватка.

Няколко минути по-късно, след като подредих плюшените играчки и изпомачканите възглавници, най-сетне усмирих дъщерите си, които се притиснаха до гърдите ми.

— Разкажи ни приказка, татко — помоли ме Криси, сгушила се до мен, след като отново рухнах върху леглото.

— Добре, скъпа — промърморих със затворени очи. — Имало едно време един беден стар детектив, който живеел в дом от обувки.