Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 76
Джеймс Паттерсон
— Ние ще бъдем добре — успокои ме тя, — но ти внимавай.
— Бъди сигурна, че ако се озова близо до този тип, няма да му дам възможност да ме нарани.
— Внимавай и с шофирането — напомни ми Мери Катрин. — Много съм загрижена. Имаш вид на вампирясал.
— Е, благодаря ти за комплимента. Но ако това ще те утеши, ще ти призная, че се чувствам дори още по-зле.
И веднага го доказах, като в тъмното се блъснах във външната врата, защото забравих, че първо трябва да я отворя.
Но като слизах с асансьора, започнах да гледам на случилото се откъм добрата му страна. Поне този път убиецът бе проявил любезността да се развихри в Уест Сайд, така че не ми се налагаше да пътувам надалеч.
52.
Техническият персонал още опъваше жълтата отцепваща лента, когато стигнах до местопрестъплението на Тридесет и осма улица.
— Добре се справяте, момчета — похвалих ги с горчива усмивка. — Май са ви дали нова ролка?
Обикновено криминалистите и полицаите очакваха малко черен хумор от пристигналия детектив от отдел „Убийства“, пък и в шантавото състояние, в което се намирах, нямах нищо против да го демонстрирам.
— Така е, като имаш връзки — изръмжа в отговор един широкоплещест мустакат мъж. — Оттук, детектив. — Повдигна лентата, опъната на височината на кръста ми, за да се пъхна по-лесно под нея.
— Така… — въздъхнах уморено. — Налице е местопрестъпление. Налице е мъртъв гражданин…
— Налице е и един умен детектив… — провикна се Кати Калвин зад полицейската барикада.
— И един репортер, готов да ти забие нож в гърба — продължих, без да погледна към нея.
Някакъв влак изсвири, докато преминаваше с грохот под моста, върху който стояхме. Внезапно ме обзе желание да скоча върху покрива на някой вагон. Винаги съм мечтал да пътувам така.
— Цялата обстановка ми напомня на тъжните черно-бели филми — кимнах към криминалистите. — Знаете ли колко пари би похарчило някое холивудско студио за такава автентична сцена? Вие, момчета, действително надминахте себе си. Честно казано, не бих могъл и да мечтая за нещо по-добро.
По пътя насам разбрах, че жертвата била важна фигура в модата. Започнах да се питам дали няма някаква прилика с убийството на Джани Версаче. Може пък Учителя да е побъркан нещастник, от онези, които само кръжат около богатите и известните, ранил да се сдобие със своите петнайсет минути слава по най-безмилостния начин.
Наведох се, за да огледам трупа. После отскочих рязко и се дръпнах назад. Вече бях абсолютно разсънен…
Огледах сенчестата улица. Едва сега осъзнах, че ръцете ми треперят. Исках да измъкна глока си и да убия този кучи син. Стиснах юмруци, за да се успокоя. Погледът ми отново се насочи към младия мъж, проснат на тротоара. Изтръпнах при вида на окървавените му слабини.
