Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 53

Цветята експлодираха във въздуха, когато натисна спусъка. Куршумът я прониза точно под лявото око. Стюардесата рухна върху мраморния под, без дори да потрепне. Кръвта обля лицето й.

— Рожден ден ли казах? — изръмжа Учителя. — Извинявай. Имах предвид погребението ти. — Стреля още два пъти във великолепния й бюст.

Другите стюардеси отстъпиха панически и се разпищяха. Той захвърли букета върху трупа на Мартин Брусар, презареди двадесет и две калибровия пистолет и заотстъпва към вратата на фоайето.

32.

Портиерът на хотела, който дежуреше отвън, задържа вратата отворена, докато Учителя излезе. Очевидно не бе чул приглушените изстрели, но се спря и се втренчи в паникьосаните, пищящи французойки.

— Повикайте полиция! Веднага! — кресна му Учителя. — Някакъв психар там откри огън.

Портиерът се втурна в сградата. Учителя се отдалечи забързано, но без да тича, като се стараеше да не привлича внимание. Щом заобиколи фонтана пред хотела, той измъкна смартфона си „Трео“ от джоба на джинсите си и извади списъка на дисплея.

Само с едно натискане с палеца си изтри надписа Стюардесата от „Ер Франс“.

Но тогава чу как някъде зад гърба му изскърцаха спирачки. Разтвориха се врати на автомобили, екна непогрешимото издайническо бръмчене на статично електричество по полицейския радиоканал.

Не се обръщай — заповяда си той. — Не спирай да вървиш. Смеси се с тълпата. Нямаше начин ченгетата вече да разполагат с описанието му.

— Това е той! — изкрещя някой.

Учителя погледна забързано назад. На отсрещната страна на площада портиерът на хотела сочеше право към него. Двама униформени полицаи изскочиха от колата си с насочени пистолети.

По дяволите! Очакваше портиерът, както и останалите, да е прекалено шокиран, за да притича толкова бързо. „Добре — каза си той, — само не се паникьосвай. Преминаваш към план за бягство номер две — входа за метрото откъм Рокфелер Сентър в южния край на карето“.

И се затича.

Внезапно, като че ли от всички посоки, се стрелнаха десетки полицейски автомобили, за да блокират двата края на улицата. От дясната му страна брониран камион на специалните тактически подразделения рязко взе завоя, поднесе и пое нататък по тротоара. От него скочиха двама полицаи, приклекнаха на коляно и свалиха от раменете си автоматите М-16.

Кучи синове! Все едно изникнаха от въздуха. После внезапно се досети, че всичко това е последица от атентатите на 11 септември 2001 г. Никога досега не се бе замислял колко много се е променила реакцията на полицията.

Впусна се в нечовешки бяг. Сетне направи единственото, което му бе по силите: хлътна с главата напред в шахтата за стълбите на метростанцията.

Извади късмет. Вместо да се строполи върху бетонните стъпала, той връхлетя върху възрастна двойка, която се изкачваше. Силният му тласък ги просна върху стъпалата и той ги използва като шейна от човешки тела, за да се спусне върху тях до подножието на пистата. Щом стигна най-долу, Учителя се изправи пъргаво, забивайки ботите си в скимтящите им, жалки тела, които се мятаха безпомощно. Зави зад ъгъла, прескочи въртящата се преграда и затича по платформата.