Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 44

— Сигурен ли си, че е позволено? — запита тя с подозрителен тон.

— Сигурен съм — повторих и се оттеглих, преди новоизлюпената писателка да измисли още нещо. Исусе Христе, както казваха старите ирландци. Само това ми липсваше — още една репортерка да ме спина натясно.

26.

Заварих Мери Катрин в кухнята да изключва котлона точно когато супата бе започнала да ври. После видях нещо върху кухненския блок зад нея и застинах.

Хората се чудят как нюйоркчани издържат на дръзките престъпления и на високите данъци. Една от най-убедителните причини се намираше сега върху моя кухненски плот: истински бийгъли. Мери Катрин бе излизала и бе купила дузина от тях, а парата от найлоновата торба беше красноречив признак, че още са съвсем топли. До тях бе оставен поднос с две големи чаши с кафе.

Огледах се недоверчиво. Пет минути след като се събудих, вече се бях отказал от идеята за закуска. Както си бях отчаян, това тук ми се стори като мираж.

— Подкрепление?

— И продукти. — Тя ми подаде чашата с кафе и ми се усмихна храбро. Но докато отхапвах от гевреците, намазани с масло и поръсени с маково семе, забелязах торбички под очите на Мери. Изглеждаше изтощена, също като мен.

Защо още беше тук? Наясно бях, че някои от много по-богатите ни съседи, свидетели на невероятно добрите й професионални възможности, й бяха предлагали едва ли не непопълнени чекове, за да ми я откраднат. Детегледачките въртяха страхотен бизнес в Манхатън. За тях не бяха нещо нечувано такива странности като тлъсти банкови сметки, луксозни автомобили и прекарване на летните ваканции в Европа. А повечето от милионерите имаха само по едно дете. Нито за миг не бих обвинил Мери Катрин, ако реши да спечели големите пари, като ме напусне. Имайки предвид оскъдното й възнаграждение, можеше да се каже, че развива благотворителна дейност с единадесет нещастници.

Дали не се чувстваше задължена? Знаех, че бе дошла тук по молба на семейството на Мейв, за да помогне, когато съпругата ми умираше. Но Мейв вече я нямаше. На колко години беше Мери Катрин? Двадесет и шест или двадесет и седем? Нима ще посвети остатъка от живота си на смазващо тежките отговорности и грижите за нас?

Тъкмо се канех да изразя загрижеността си, когато ходещите страдалци нахлуха в кухнята и я приветстваха възторжено с искрена обич. Макар и болни, хлапетата не бяха глупави — оценяваха някого, който си разбираше от работата. Когато Шона слезе от гърба ми и се залепи за крака на Мери като кърлеж, аз въобще не се обидих.

Но после, докато тя се смееше и шегуваше с тях, забелязах нещо смущаващо. Макар да изглеждаше изтощена, бузите й бяха поруменели, а в сините й очи се четеше решителност. Стоях там безмълвен и донякъде смаян. Изглеждаше така, сякаш беше там, където искаше да бъде.

Отново останах поразен, но този път за добро. „Как може някой да е толкова прекрасен?“, запитах се.

Но краткото ми въодушевление секна, когато дядо ми Шеймъс връхлетя през външната врата.