Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 43
Джеймс Паттерсон
После един глас проговори зад него:
— Монсеньор, какво ви е?
Шеймъс се извърна към фигурата, изправена до обредните дарове пред ризницата. Беше Бърт, пазачът на църквата, вперил недоумяващ поглед в свещеника.
— Не ме гледай като глупак, Бърт — изръмжа Шеймъс. — Не виждаш ли, че съм сътвореният от дявола близнак на отец Бенет?
25.
Когато още със събуждането се чувстваш смазан, знаеш, че те очаква тежък ден.
Измъкнах се от леглото и олюлявайки се, тръгнах из апартамента, за да броя телата. От всеки ъгъл ме посрещаха стенания и охкания. Нямаше съмнение — семейството ми вървеше от лошо на по-лошо. Домът ми вече не приличаше на болнично отделение. Сега по-скоро бяхме военнополева болница, попаднала под минохвъргачен огън.
На бърза ръка приготвих малко пилешка супа на печката и измъкнах замразеното желе от хладилника. Междувременно не преставах да търча от дете на дете със студени кърпи за компреси в едната ръка и с дигитален термометър в другата. Мерех температурите, бършех изпотените болни и се опитвах да сгрея онези, които зъзнеха, раздрусани от треската. Сред цялото множество вероятно можеха да се намерят едно или две от децата, които да са достатъчно здрави, за да отидат на училище, но бях прекалено зает, за да обърна внимание и на това. Тази сутрин здравите трябваше да се погрижат сами за себе си.
Особено след няколко часа неспокоен сън. Не знаех колко още ще мога да издържа. Затова се обадих на Шеймъс, колкото и да не ми се искаше. Мразех да го безпокоя толкова рано сутрин, но двайсетте минути с епидемиологичните проблеми в семейството ми бяха предостатъчни, за да забравя добрите маниери. Освен това, нали всяко бойно поле се нуждаеше от свещеник?
— Татко — обади се Джейн, като вдигна някакъв бележник от нощната си масичка, когато нахълтах в стаята й, — искам да ти прочета нещо: „Чумата продължава да вилнее. Всичко изглежда безнадеждно. Какво е направил Майкъл, главата на фамилията Бенет, за да се стовари такова нещастие върху невинните му деца?“.
Поклатих цепещата ми се от болка глава. Единайсетгодишна, Джейн беше прохождащата писателка в нашето семейство. Наскоро реши да използва принудителния си престой у дома, за да опише проникновено историята на семейство Бенет. Стилът й приличаше на смесица от готически романи и преждевременно развито чувство за вина.
— Чудесно, Джейн — рекох, но млъкнах за секунда, защото в отсрещния край на коридора Трент кихна, а сетне си изтри ръцете в козината на Соки. — Само че защо не добавиш нещо като: „И тогава, в последната минута, на баща й хрумна идеята за радикално лечение — здрав тупаник за всички“?
Джейн се намръщи.
— Извинявай, татко, но никой няма да повярва на подобно нещо. — Наплюнчи показалеца си и започна да прелиства страниците. — Има още някои основни неща, за които трябва да те попитам. Първо, за дядо Шеймъс. Мислех, че на свещениците не е разрешено да се женят. Това не е ли сочен скандал?
— Не! — почти изкрещях. — Никакви сочни скандали не е имало в нашата фамилия. Дядо ти Шеймъс е станал свещеник доста късно, след смъртта на баба ти Айлийн. И
