Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 4

— Дяволски съм сериозен и се чувствам също като тях — постарах се да го убедя. Това бе поредната безочлива лъжа, но бях готов да му продам даже Бруклинския мост, ако това те е цената за спасяването на заложниците.

Всички от екипа в автобуса ме изгледаха с недоумение. Обърсах потното си лице с ръкава си и поех следващия риск.

— А сега, Ди Рей, остават два начина да довършиш играта — продължих. — Можеш да задържиш заложниците и да се опиташ да се измъкнеш с парите. Но няма да стигнеш далеч. Ти си го знаеш. Вероятно ще те убият, а може би подобна участ ще сполети и баба ти, и двете деца. Или ще се изправиш като супергерой, за какъвто те мислят тези хора, и ще ги пуснеш.

Сърцето ми замря. Може би и времето спря да тече, когато Ди Рей внезапно прекъсна връзката.

— Ди Рей! — изревах. — Ди Рей, върни се, по дяволите!

Линията остана безмълвна. Смъкнах слушалката и изскочих от нагорещения, силно осветен автобус сред хладния мрак на улицата.

III.

Втурнах се към барикадите пред къщата. Бях изтръпнал от напрежение, очаквайки всеки миг да чуя отвътре оглушителни изстрели. А след това ужасяващото тупване на някое безжизнено тяло на верандата. Тълпата от двата края на улицата замлъкна, сякаш доловила настъпването на критичния момент.

Вратата на къщата бавно се отвори. Първата фигура, която видях, беше на едра възрастна жена. Бабата на Ди Рей, госпожица Каръл… При това ходеше сама! А от двете й страни пристъпваха още двама възрастни — пралелята и прачичото на Ди Рей. Досетих се, че двете малки фигури зад тях бяха племенницата и племенникът му. Обзе ме бурна радост, хитростта ми сработи — те бяха живи, той ги бе освободил!

Ала в следващия миг дъхът ми секна. Радостта ми се изпари. Присвих тревожно очи. Всички те се държаха за ръце, наредени в кръг.

Бяха оформили нещо като жив щит, за да закриват Ди Рей, приведен в средата.

— Не стреляйте по момчето ми! — изпищя госпожица Каръл.

Гласът й отекна силно и ясно сред настъпилото всеобщо вцепенение. Това беше още по-невероятно от факта, че тълпата искаше да направи Ди Рей герой! Заложниците му всъщност го защитаваха. Нещо като стокхолмски синдром…

Махнах към Хънг да заповяда на снайперистите по покривите да свалят оръжията си. Внимателно се приближих към нареденото в кръг семейство, което вече слизаше по стъпалата пред къщата.

— Това съм аз, Ди Рей, аз съм Майк Бенет — извиках му. — Постъпваш правилно, Ди Рей. Всички ще се гордеят с теб. А сега нека семейството ти отстъпи настрани.

— Не го наранявайте! — отново се развика госпожица Каръл.

Видях блясъка от сълзите в очите й.

— Обещавам, че с мен ще е в безопасност. — Вдигнах високо ръце, за да им докажа, че не съм въоръжен. Сетне дадох знак на изнервените полицаи също да свалят оръжията си. — Ди Рей, ако имаш някакво оръжие, хвърли го на земята — заповядах му с авторитетен тон. — Не се тревожи, всичко ще бъде наред.

Последва мъчителна тишина. Стори ми се безкрайна, преди един сиво-черен пистолет да се изтърколи на тротоара. Приличаше на глок, вероятно четиридесети или четиридесет и пети калибър, с пълнител за десет или тринайсет патрона. Колко много смърт бе събрана в предмет, по-малък от книжка.