Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 37

Милър не бе пропускал нито един работен ден, откакто преди трийсет и три години започнал да работи в „Клуб 21“ като помощник-келнер, почистващ масите. И след всичките тези тридесет и три години, от тази вечер двете му дъщери и вдовицата му щяха да си задават въпроса: „Какво, по дяволите, да правим сега?“.

Навън, над Петдесет и втора улица, се спускаше здрач. Колкото и да бях изцеден, не можех да повярвам, че този мръсен ден бе към края си. Очевидно времето летеше бързо и когато никак не ти е забавно.

Не можех да повярвам също, че „Клуб 21“ щеше да остане отворен и тази вечер за клиентелата си. На тротоара вече се бе подредила редица от чакащи богати и красиви клиенти, нетърпеливи да се намъкнат вътре. Може би възприемаха убийството като допълнителна атракция на заведението.

Управителят ми махна нервно от входа, докато очакваше знак от мен, че може да свали полицейската отцепваща лента. Мигът на почит към убития му служител бе продължил една минута. Дотук с почитта към мъртвите, казах си аз. Достатъчно е някакво здраво ченге в защитен костюм от синтетичния материал тайвек да отстрани трупа от пътеката и след кратко объркване животът започва отново.

Спрях се, загледан в управителя, който нави на руло жълтата отцепваща лента, забързан да се върне под навеса. Може би ще я окачат сред другите сувенири над бара, хрумна ми забавната мисъл, преди да си тръгна. И това щеше да бъде приносът на нюйоркската полиция към света на богатите и известните.

Закрачих напред, като се опитвах да си спомня къде бях паркирал микробуса.

21.

Дори след телефонното обаждане на комисар Дейли по-рано днес не спирах да се чудя защо бе избрал за това разследване точно мен. Докато шофирах към дома, за хиляден път си зададох този въпрос. Случаят ужасно ме изнервяше — признавам го. Но по всяка вероятност щяхме да заловим този тип, особено ако продължаваше да убива.

Само че точно в това бе проблемът. Колко хора още ще погуби, преди да го арестуваме?

За мен това бе най-мъчителното. Досега бях постигнал много малко. Но не можех да подведа комисаря или града.

Щом отворих вратата на апартамента, вместо поздрав ме посрещна силната миризма на лизол. С нея в паметта ми се възкресиха всичките проблеми в моя домашен свят.

— Татко, татко, виж! — извика Фиона. Плитките й се развяха устремно, когато се втурна към мен, размахваща в ръка банкнотата от един долар, която бях пъхнал под възглавницата й. Прегърна ме така силно, че едва не ме събори. — Феята на зъбчетата не ме е забравила! Появи се.

Някъде четох, че осемгодишните момичета вече не бивало да се интересуват от играчки или други детски забавления, а само от гримове, дрехи и електроника. Но бях благословен с дъщеря, която още вярваше в магии и чудеса. Прегърнах я още веднъж, при което всичките ми тревоги се свлякоха от мен за миг като ненужна стара кожа. Поне едно добро бях сторил.