Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 25

До: Целия свят

От: Учителя

Относно: Съществуването, Вселената, безсмислието на живота

Като музикален фон към мислите му наоколо се разнасяше какофония от автомобилни клаксони, натискани докрай от шофьорите на колите, задръстени в тясната улица, докато един камион за доставки се опитваше да паркира.

— Млъквайте, боклуци! — кресна им през прозореца си шофьорът на камиона с маймунско лице.

„Май и твоят ден е прекрасен“, помисли си Учителя, докато се провираше с велосипеда между колите.

Отблъскваща воня от купчините боклук и урината край тях раздразни силно ноздрите му, докато отминаваше зад високите до кръста черни торби със смет, струпани на завоя. Или се разнасяше от количката за продажба на хотдог до тях? Трудно бе да се прецени. Забеляза знак с милия поздрав „Дори не си помисляй да паркираш тук!“. Господи, защо просто не действаш направо и не им заповядаш да се самоочистят?

Ахна, не вярвайки на очите си, когато стадата от безгръбначни секретарки и бизнесмени се скупчиха по ъглите на кръстовището, изчаквайки като овце превключването на светофарите, които командваха живота им. Как можеха да претендират, че още може да се живее в този ад, където се лутат като зомбита? Легиони ходещи мъртъвци, дотолкова безмозъчни, че здравият разум отказваше да го възприеме.

Не, не, почакай. Не беше задължително да са съвсем безмозъчни, пито дори глупави — това май беше прекалено грубо. Просто бяха невежи. Необучени.

И тъкмо заради това той бе тук: да им покаже пътя.

Спря велосипеда с рязко изскърцване на гумите пред един ресторант откъм северната страна на улицата.

Тазсутрешният урок ще се окаже още по-впечатляващ дори от първия.

Статуите на жокеите, наредени покрай парапета на терасата на „Клуб 21“, гледаха надменно надолу. Учителя смъкна велосипедната каска от главата си и завърза бегача към парапет от ковано желязо. Докато си проправяше път сред множеството от бизнесмени под навеса, връхлетяха го нови миризми — този път на пури, сочни пържоли и скъпи парфюми. Когато пристъпи вътре, сякаш се озова в друго измерение, в което изобилстваха смекченото осветление, класическият джаз, богато инкрустираните камини, пищните драперии и удобните кресла.

Поколеба се, но съвсем за кратко. За броени секунди се изкушаваше да продължи към бара в дъното, облицован с тъмна ламперия, да си поръча изстуден силен концентрат, да забрави за бремето си, като се отпусне върху едно от креслата с червена кожа, да избегне горчивата чаша на съдбата.

Стегна се. Да, бремето бе тежко и можеше да смаже повечето хора. Само истински силните, такива като него, можеха да го носят на плещите си. Трябваше да действа решително.

— Извинете! Хей! — извика някой зад него. Учителя се обърна и видя високия салонен управител, който го гледаше тревожно, сякаш беше самонасочваща се ракета. — Официалното облекло е задължително. Тоалетните са само за клиентите. Ако доставяте поръчка, използвайте служебния вход отзад.

— Това е „Клуб 21“, нали? — попита Учителя.