Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 21

Учителя все още мълчеше. Вместо да проговори, той дръпна ципа на малък пакет и извади два предмета, които приличаха на пакети „Чийз Дудълс“. Всъщност бяха тапи за уши, използвани в стрелбищата. Без да бърза, нагласи едната в лявото си ухо.

— Моля да ме извините, сър, но не знаех, че се нуждаете от слухов апарат. Все пак, ако нямате намерение да купувате нещо, опасявам се, че ще трябва да ви помоля да си тръгнете.

Учителя се спря, все още стиснал между пръстите си втората тапа за уши, докато най-после заговори:

— Всъщност съм дошъл да ти дам един урок.

— Ти ще ми дадеш урок?

— Урок по умението да се продава — поясни Учителя, имитирайки презрителния тон на келеша от другата страна на щанда. — Ще пожънеш много повече успехи, ако се научиш да се отнасяш с уважение към клиентите си. Гледай как трябва да се прави.

Той си постави втората тапа за уши, след което пак бръкна в пакета и извади добре смазан пистолет.

— А пък тук имаме — продължи, докато гласът му достигаше приглушено в ушите му — този „Колт М-1911“, полуавтоматичен, четиридесет и пети калибър. Желаете ли да го изпробвате върху себе си, сър? Твърдо вярвам, че ще останете впечатлен от действието му.

Сетне издърпа предпазителя и зареди патрона.

Устата на продавача зейна от изненада. Устните му потрепнаха, докато пелтечеше някакви думи, които Учителя едва чуваше.

— Ох, боже мой… ужасно сссъжалявам… — Меката му ръка с добре поддържан маникюр се стрелна към касата и дръпна чекмеджето с парите. — Моля, вземете всичко…

Но другата му ръка също се помръдна под тезгяха, несъмнено, за да се добере до бутона за алармената сигнализация.

Учителя го очакваше. Дръпна спусъка и първият залп от куршуми четиридесет и пети калибър проехтя като взрив на пръчка динамит, пръсвайки стъклената витрина на хиляди дребни парчета. Отекна като удар по чинели. Продавачът изкрещя и отскочи рязко назад, притиснал до гърдите си осакатената си окървавена ръка.

— Не съм дошъл да вземам — тихо поясни Учителя. — Тук съм, за да ти дам нещо, за което си копнял през целия си живот, но те е било страх да го поискаш. Нарича се изкупление. И изпразни остатъка от пълнителя в гърдите на продавача.

Докато го гледаше как полита назад, с безпомощно разперени крайници като халосан от гигантски чук, Учителя изживя най-наелектризиращия момент в живота си.

Скоро щеше да има още.

Презареди колта с плавни, заучени движения, докато бързаше надолу по стъпалата. Щом стигна до вратата, забеляза още един продавач, присвит в стол, тапициран с кашмир. Мъжът беше изпаднал в шок. Трепереше, прекалено ужасен, за да закрещи за помощ.

— Ти си свидетел на исторически момент — осведоми го Учителя и потупа по главата подсмърчащия глупак. — Завиждам ти.

Отвори вратата достатъчно широко, за да може отново да огледа улицата, после излезе от магазина и се смеси с пешеходците по Седемдесет и втора улица. И за миг изчезна в тълпата. Но сега се насочи право към западния край на улицата, където спря първото такси, което видя. Каза на шофьора с тюрбан да го откара до автогарата на пристанището, след което се отпусна на задната седалка и извади смартфона си „Трео“.