Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 20
Джеймс Паттерсон
— Ще ви раздрусаме! — изкрещя той в смаяните физиономии на минувачите припева от песента
Хората се спираха и го зяпаха изумено. Постоянно присъстващите по улиците умници — като продавачите на хотдог, очакващите повикване от диспечерите си таксиджии и куриерите на велосипеди — благоразумно му правеха път.
Трудно бе да привлече вниманието на хората по претъпканите улици на Манхатън, но той се справяше блестящо.
Отраженията от тъмните стъкла по фасадите на чудовищно високите небостъргачи се изливаха надолу към него като водопад. Лицето му се изкриви от широка усмивка, очите му се наляха със сълзи от щастие.
Наистина се справяше. След цялото това планиране и преодоляването на всичките препятствия най-после бе време за шоу.
Изскочи на завоя на широкото авеню и се затича колкото можеше по-бързо към дърветата в Сентръл Парк.
11.
Двайсет минути по-късно Учителя излезе от Сентръл Парк и продължи към Горен Ийст Сайд. Макар че беше пробягал повече от тридесет преки, дори не беше задъхан. Прекоси лъскавото Пето авеню и продължи на изток по Седемдесет и втора улица.
Накрая спря пред страхотна четириетажна сграда с невероятно красиви орнаменти на югоизточния ъгъл на Седемдесет и втора и Медисън авеню — най-представителния магазин „Поло“ от търговската верига на Ралф Лорън. Невероятно бижу.
Първата истинска мишена.
Учителя погледна часовника си, за да се увери, че не изостава от графика, после се огледа нагоре и надолу по страничната улица и авенюто. Никъде не се виждаха ченгета, което не беше изненадващо. Този магазин се намираше в центъра на най-гъстонаселения район в града. Около петдесетина полицаи — или може би по-малко заради ползващите болнични или отпуски — се грижеха за безопасността на повече от двеста хиляди души. „Дано имам късмет“, пожела си Учителя.
Отвори блестящата месингова врата на магазина и влезе вътре.
Огледа се и остана впечатлен от персийските килими, полилеите и картините с маслени бои по високите пет метра стени, облицовани с махагонова ламперия. Не беше като евтиния супермаркет „Кей Март“ в неговия квартал. Сред антиките и цветята с артистична небрежност бяха разхвърляни плетива от кашмир и скъпарски ризи. Общото впечатление беше, че се е озовал сред фамилията на милиардерите Вандербилт, разопаковащи багажите си след прекараното в Европа лято.
С една дума — отвратително. Изкачи се по широките стъпала с махагонови перила, водещи към сектора за мъжка мода.
Зад витрината в ретро стил, пълна с огърлици, стоеше мъж със зализана коса и безукорно скроен костюм е жилетка. Едва повдигна вежди, но само колкото да покаже презрението си към размъкнатия простак, приближаващ се към щанда му.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — изрече той със снизхождение, граничещо с презрение. Учителя знаеше, че ако отговори „Да“, продавачът ще прихне от смях.
Затова само се усмихна.
— Да не би да се изразих прекалено сложно, сър? — продължи да опява злобното копеле. После престана да се преструва на много изискан и заговори лоста по-грубо, по-естествено, като всеки обитател на Бруклин: — Задници като теб обикновено изхвърляме навън. По-добре ще е да се завлечеш в някой евтин битак.
