Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 130

Слушах го, удивен.

— А сега заеми мястото си. Трябва да започна церемонията.

Отминах забързано няколко скамейки от първия ред, на които бяха насядали близките ни и моето семейство.

Криси ме посрещна с усмивка, докато изпълняваше нашия обичай да се прегърнем и да си допрем главите. Вече беше много по-добре, макар че от онзи ужасен случай бе изминало съвсем кратко време. Все още забелязвах как на лицето й се изписва тъга, от което сърцето ми се късаше. Но живееше като всички деца — забравяше и продължаваше напред.

Вероятно трябваше да се поуча от нея.

След избраните пасажи от Евангелието Джейн зачете поема от Ан Брадстрийт, озаглавена „До нейните деца“, която бе намерила записана на един лист, сгънат в края на една от готварските книги на Мейв.

— Мама ни научи точно на това, на което Ан Брадстрийт е искала да учи децата си — заговори развълнувано Джейн.

Това, което е било добро, и това, което е било зло. Което ще ти спаси живота и което ще те убие. Така че дори и да си отида, ще остана да живея сред вас, макар и мъртва, пак ще си говорим и ще ви напътствам.

Сбогом, мои птички, сбогом, ще бъда щастлива, ако сте добре.

Това беше. Не можах да се сдържа. Заплаках. И повярвайте ми, не бях единственият. Джейн се върна на нашата скамейка и аз силно я прегърнах.

След церемонията момичетата ме изненадаха с пикник за обяд в Ривърсайд Парк. Загледах се над водите на Хъдсън и си припомних как видях Мейв като блестящ ангел сред водите на залива. Ако беше само халюцинация, така да бъде. И на това бях благодарен.

Но част от мен, най-добрата ми част, не мислеше така.

Един ден отново ще я видя. Преди само се надявах, че ще се сбъдне, но сега знаех, че ще е така.

Наблюдавах как Еди и Брайън играят футбол. Лекарят ми каза, че глезенът ми няма да е годен за ходене дори след още две седмици, но какво разбират лекарите? Захвърлих патериците и закуцуках към тях. Успях да пресека един пас.

Криси и Шона тутакси скочиха към мен и аз се оставих в ръцете им. В същия миг край мен се събраха и останалите. Дори и Шеймъс, който буквално изтръгна топката от пръстите ми, преди да падне върху гърдите ми.

Затворих очи, когато си припомних грозните думи на Майър:

Струва ли си целият този живот? Това ли те кара сутрин да се надигнеш от леглото?

„По-добре повярвай, кучи сине — помислих си. — И където и да си сега, надявам се още да гориш“.

98.

Като се върнахме в нашата сграда, заварихме суматоха пред входа — протестиращи от някакъв вид се изреждаха в кръг пред камерата от Четвърти новинарски канал. Имаше и още хора с микрофони.

На един от размахваните плакати се четеше ЧЕНГЕ УБИЕЦ.

Какво? Нима бяха гневни, защото Майър бе мъртъв?!

Почакайте. Това тук е Ню Йорк. Разбира се, че можеха да се гневят и за това.

Тогава, на един от другите плакати, видях снимка на млад чернокож. Под нея с големи букви бе написано: КЕНЕТ РОБИНСЪН БЕШЕ УБИТ. ПОЗОР ЗА НЮЙОРКСКАТА ПОЛИЦИЯ!