Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 127

Но Майър беше силен и скоро се окопити. Халоса ме в лицето, като се опита да си върне контрола над полета. И докато самолетът се клатеше диво наляво и надясно, ние се биехме като две пантери в тясна клетка, озъбени, тряскащи главите си един в друг — и двамата наранени, окървавени и отчаяни. Отново започнахме бързо да губим височина.

Ала този път поне се насочвахме към залива. Притиснах се към щурвала със сетни усилия, защото сега най-важното бе да удържа този курс. Раменете ми се напрегнаха в очакване от изтребителя да полети огнената топка, която в някоя от следващите секунди щеше да ни изпепели.

— Отче наш, който си на… — започнах да мълвя през зъби, докато оставах втренчен в просторната пустота на последната гледка, която се носеше устремно срещу мен.

И тогава чух нещо като пронизително свистене.

Мили боже, това е. Свърши се, помислих си.

В следващия миг се разнесе дълга, непрекъсната, оглушителна, разкъсваща тъпанчетата серия от експлозии, които отнесоха покрива и цялата задна част на самолета с лекота, като че ли бе направен от хартия.

Но аз още бях там, още бях жив. Видях зад нас как лумна огън, но това бе струята от пламтящото гориво, виеща се далече назад като опашка на комета. Като по чудо целият самолет не експлодира.

Мозъкът ми се опитваше трескаво да осмисли всичко, когато осъзнах, че нашето плавно спускане внезапно се превръща в главоломно падане. Болтовете към седалката ми заскърцаха, докато бяхме бясно подхвърляни, а болката в рамото ми се разпростря като удар с камшик върху цялото тяло.

Странно, но това ме дари с миг на спокойствие. Не видях светлина в края на тунела, която описват хората, които мислят, че умират, а изпитах само странно успокоение.

В следващия миг се ударихме във водата. Изпочупеният самолет се приплъзна с ужасен плисък, заля ни оглушителна вълна…

96.

Сблъсъкът беше съкрушителен. Ударих се няколко пъти в стените на пилотската кабина, но все още имахме достатъчно инерционна сила, за да се плъзгаме по водната повърхност. Осъзнах, че ако бяхме паднали отвесно, щяхме да се размажем като в бетон. Това, че се бях вкопчил здраво в притиснатото отвсякъде тяло на Майър, сигурно ми спаси живота.

Докато се опитвах да повярвам, че все още съм жив, усетих, че нещо не е наред с врата ми. Размърдах пръсти, за да проверя дали мога да се движа. Те едва се помръднаха, но разбрах, че това е заради счупената ми китка.

Половината от уредите от командното табло бяха изпопадали.

Явно само вратът ми беше изкълчен. Успях да раздвижа ръцете си, после и нозете. Навсякъде около нас по тъмната повърхност на залива бяха разпръснати горящи останки. Вътре нахлуваше вода. Вече бе стигнала до глезените ми. Усещах, че това, което бе останало от самолета, бързо потъваше.

След малко изригна нещо голямо и оранжево в крилото откъм седалката на пилота. Лъхна ме струя горещ въздух. Ужасен, катраненочерен дим с тежка миризма от горящата пластмаса лъхна лицето ми. Сигурно бе пламнал още един резервоар за гориво. Пламъците буйно се надигнаха и лумнаха из цялата вътрешност. За минута щяха да погълнат всичко, включително и мен.