Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 125

Това беше съкращението на навигационната система за ниски полети с инфрачервено фиксиране на мишените. Тъй като транспондерът на малкия туристически самолет продължаваше да излъчва, можеха да изстрелят ракета към него.

— Чу какво заповяда командващият — припомни му Викърс. — Първо трябва да опитаме да се свържем по радиото или поне да установим визуален контакт.

— Да, сър — потвърди Бъркхарт с нехарактерна за него нервна нотка. — Просто ви уведомих.

Не беше чудно, че Дуейн е напрегнат, помисли си майор Джеймс Викърс. Той беше участвал в многобройни бойни мисии след дипломирането си в академията на ВВС преди шест години. Но нито една от тях не беше над входната бариера на магистралата към Джърси.

— Това е лудост, нали? — заговори Бъркхарт, когато от дясната им страна изникнаха небостъргачите на Ню Йорк. Не можеха да бъдат сбъркани с нищо друго от височина от две хиляди и триста метра. — Постъпих на тази работа заради онези копелета, които удариха кулите на Световния търговски център.

— Ти си истински патриот — подхвърли Викърс саркастично, докато снижаваше височината, та прелетяха съвсем ниско над Статуята на свободата. — А пък аз пожелах тази работа най-вече заради безплатната карта за боулинг.

— Сега трябва да можеш да виждаш самолета — отбеляза Бъркхарт.

— Вече го разбрах. — Викърс бе видял сигнала на дисплея за електронно насочване на ракетите въздух-въздух. Самолетът „Чесна“ напредваше на юг, право към река Хъдсън. В момента се намираше приблизително на шест и половина километра пред изтребителя, обаче гази дистанция ужасно бързо се скъсяваше.

С палеца си Викърс натисна леко бутона на върха на лоста и двете окачени под крилата на изтребителя ракети „Ей Ай Ем Спароу“ и „Ей Ай Ем Сайдуиндър“ забръмчаха при включването на електрозахранването им като настървени за атака зли бойни кучета, опъващи докрай каишките си.

Щом получи заповедта за откриване на огън, той довърши прицелването на ракетите въздух-въздух в мишената. „Ей Ай Ем Спароу“ се направляваше от радара на изтребителя, докато „Ей Ай Ем Сайдуиндър“ бе с автоматично инфрачервено насочване. Не му бе необходимо да знае кой или какво има в тази „Чесна“ — трябваше само да я премахне от небето.

— Чесна Браво Лима Седем Седем Две — заговори Бъркхарт по радиостанцията. — Говори екипаж от ВВС на САЩ. Обърнете курса, за да кацнете на Тетърбъро. В противен случай ще ви свалим. Това е единственото ни предупреждение.

Прозвуча гласът на пилота на преследваната „Чесна“ сред пращенето в радиоканала:

— Не ме прави на глупак, задник. Летял съм на една от тези машини. Не можете да рискувате. Ще изтриете половин Манхатън от лицето на земята.

— Готови сме да рискуваме — отвърна Бъркхарт. — Повтарям: това е последното ни предупреждение.

Ала отговор не последва.

„Дали този тип наистина е бил пилот на изтребител?“, зачуди се Викърс. Ако бе вярно, това усложняваше ситуацията.