Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 121

За миг самолетът сякаш застана на опашката си, издигайки се право нагоре. Загледах се изплашено в светлините долу на земята, вихрено въртящи се пред очите ми, парализиран от страха и треската.

В мозъка ми също се носеха вихри, докато се питах какво бе замислил Майър. Накъде се насочваше? Извън страната?

Не че това сега имаше голямо значение за мен.

Но най-много си мислех за Криси. Надявах се бог да се е смилил над нея и да не е позволил дъщеря ми да види как Майър застреля полицая. Надявах се още някой вече да я е намерил и да е позвънил у дома.

— Знаеш ли колко несправедливо беше да загубя брат си, при това неведнъж, а два пъти? — заговори той, като се опита да извиси глас над рева на двигателите.

Изведнъж усетих, че излизам от вцепенението си. Внезапно се почувствах свободен. Нямах какво повече да губя, щом така и така ще умра. Проклет да съм, ако слушам дрънканиците му в последните мигове от живота си.

— Бях започнал да изпитвам симпатия към теб, задник — озъбих му се аз. — Само че много други са страдали, но не са изпитвали нужда да избиват невинни беззащитни хора, нито да отвличат малки деца.

— Зарежи го тоя бълвоч. Когато ме тренираха в авиацията, все ми повтаряха: „Хлапе, виждаш ли онези хора там долу, в пустинята, дето пъплят като дребни мравки? Е, от теб се иска да им пуснеш един откос от тези куршуми с големината на кухненски ножове, по хиляда изстрела в минута. Не се притеснявай, че след това от тях ще останат само купчина кървави парцали. Просто не обръщай внимание“. Но от мен се искаше да не обръщам внимание и на истинските задници, когато се върнах тук, в Щатите. Онези, които правеха хората нещастни, на които не им пукаше дали се отнасят към някого толкова зле, че го тласкат към самоубийство — егоистични нищожества, които наистина превръщат света в сбъркано място. Да ги оставя на мира? Не мисля, че — заслужават — поклати глава Майър. — Не могат да искат и едното, и другото. Те ме научиха да убивам за тази страна и сега аз правя точно това. Само че този път според моите нравила.

А аз си мислех, че ми се повдига от треската. Този тип използваше травмата си като ветеран от войната, за да оправдае злото.

— Наистина е трагедия — казах аз.

— Да убиваш за тази страна?

— Не — извиках в ухото му. — Че не си умрял за нея.

92.

Извърнах се настрани от него и се загледах през прозореца, като се опитвах да позная къде се намираме. Трудно бе да се прецени, но знаех, че сме се насочили на изток.

Поклащането на самолета не помагаше на стомаха ми да се успокои. Личеше си, че Майър е позабравил пилотските си умения. През няколко секунди се накланяхме наляво или надясно, следваше корекция — завой в обратната посока, сетне отново се връщахме към курса.

Но след още няколко минути той успя да уравновеси самолета.