Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 120

— Хайде, Майки, искам да имам компания. Ще бъдеш ли така любезен да се присъединиш?

Поех дълбоко дъх и тръгнах към самолета.

90.

Вътре в самолета беше тясно като в ковчег. И доста неудобно, помислих си, като се опитах да напъхам краката си под остро издадената конзола пред седалката за пътника до пилота. Никак не ми помогна и това, че Майър стегна белезниците около китките ми, преди да ме натика грубо на седалката, да стегне предпазния колан около кръста ми и защитните ремъци през раменете ми.

Загледах се в смайващо сложното табло за управление с изглеждащи неразбираемо измерителни уреди и командни бутони. Но пръстите на Майър се местеха уверено по таблото. Пропелерите като че ли започнаха да свистят още по-пронизително, когато той тласна напред един от шестте лоста, монтирани на пода на кабината. После задвижи един от съседните лостове и ние бавно потеглихме напред.

Тъкмо завихме към пистата, когато видяхме камиона на противопожарната служба — грамаден, яркожълт, с включени лампи и сирени, спрян точно на средата на пистата, за да блокира излитането ни. Разпознах отличителните му знаци — камионът бе от спасителния екип към летищния контрол. Как ли им казваха на професионален жаргон? Маркучи и още нещо.

Оглушителен залп на няколко автомата проехтя внезапно от един от страничните прозорци на камиона и по бетонната настилка се надигна прах от посипалите се предупредителни изстрели.

Мили боже! Оръжия и маркучи, така беше. Тези момчета бяха умопобъркващ хибрид от стрелци и пожарникари, които се оправяха както със самолетните катастрофи, така и с отвличанията по въздуха.

„Цели се в пилота!“, напрегнах се да им предам мислено молбата си, докато се мъчех, доколкото можех, да се сниша на седалката.

Макар че в този момент бях готов да ме прострелят, ако това най-после щеше да спре Майър.

Той направи нещо с педалите и ние рязко извихме на сто и осемдесет градуса към страничната писта за рулиране. После натисна дроселната клапа докрай и внезапно излетяхме като ракета от земята, но опасно близо до поредицата от летищни хангари.

Дъхът ми секна, като видях паркирания точно на пътя ни тежък камион, използван от техниците на летището за разчистване на обледеняването на пистите. Нямаше начин да го заобиколим. При тази скорост всеки опит за завой щеше да запрати самолетчето във вихрено, напълно неконтролируемо завъртане.

Мълчаливо си прочетох последната молитва, докато форсирахме с пълна скорост към сблъсъка с широката страна на масивния камион.

Но в последната секунда Майър дръпна назад щурвала и ние полетяхме във въздуха, като колелата на чесната почти одраскаха капака на камиона.

91.

Макар и вцепенен от страх, усетих как сърцето ми бясно заби, когато Майър започна да издига самолета. Докато служех в Отряда за бързо реагиране при катастрофи, бях виждал няколко паднали самолета. Много добре знаех какво се случва с човешкото тяло след удар с нещо, летящо с няколкостотин километра в час.