Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 116

Продължихме по шосе 46, като навлязохме в унило изглеждаща индустриална зона. Покрай нас се заредиха стари мотели и складове, тук-там редуващи се с пустеещите блатисти местности, какви го се срещаха в изобилие в Джърси. С нетърпение изчаквах да се озовем в по-натоварена зона, където задръстванията заради оживения график можеха да ми бъдат от полза. Ако успеех да блъсна колата в мантинелата и тя да се завърти рязко, дали това ще накара Майър да изгуби равновесие за по-дълго, та да успея да грабна Криси и да побягна с нея? С пистолет трудно се улучва бягаща мишена.

Но този тип беше невероятно добър стрелец, в това нямаше съмнение. Можех да разчитам единствено на късмета си.

Да побягна или да се бия с него — и двата избора бяха лоши, но си оставаха единствените, с които разполагах. „О, Господи, помогни ми да спася дъщеря си — помолих се аз. — Какво, по дяволите, да направя?“

— Виж, тате — обади се Криси и в следващия момент мощен рев разтърси колата. Смаян, в първия миг си помислих, че този път наистина бях блъснал нещо отпред. В следващия, още по-налудничав миг се усъмних да не би някаква бомба да е избухнала край шосето.

Необходими ми бяха още две-три секунди, за да осъзная, че шумът идва от един самолет, който се снижи точно над нас. И като продължи да се спуска, видях малък самолет да се приземява на пистата зад високата ограда от телена мрежа от лявата ми страна.

По дяволите, какво беше това летище тук? Нюарк се намираше на доста километри надолу, в южна посока, по магистрала 95. После се досетих, че това беше летището Тетърбъро — малко частно летище, използвано от много корпоративни и реактивни самолети при пристигането им в Ню Йорк. Струваше цяло състояние, но беше само на двайсет минути с кола от града, а освен това тук не претърсваха толкова строго, нито се чакаше на дълги опашки.

— Намали и завий тук — нареди ми Майър, като наближихме светофара.

Взех внимателно завоя, като отново ме обля студена пот и очите ми започнаха да смъдят. Каквото и да си бе наумил този кучи син, появата на летище на сцената влошаваше хиляда пъти ситуацията.

88.

Шосето към входа на летището се наричаше Индъстриъл авеню. Покрай него бяха подредени фирми за полети с частни самолети — малки двуетажни сгради с хангари зад тях, а отпред — с оградени и охранявани паркинги. Забелязах, че край порталите се виждаха униформени полицаи, охраняващи летището.

Дали сега не бе моментът да направя своя спасителен ход? Ще се досетят ли те какво става, преди всички ние — Криси, аз и може би самите полицаи — да загинем?

Отново реших да не рискувам. По-добре беше да разбера какво си бе наумил Майър.

— Спри тук — рече той, когато стигнахме до края на задънения участък от шосето. — Сега ме слушай внимателно, Бенет, защото това ще е единственият ти шанс. Завий тук и продължи към първия хангар по пътя назад. Там има само един пазач, затова съм те взел теб. Ще трябва да използваш нещо от опита си като полицай от дежурната смяна. Ще размахаш значката си и ще ни вкараш вътре.