Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 115

Защото това, няма спор, е най-голямата тревога за всеки родител. Да е безпомощен, да не може да направи нищо, когато детето му е застрашено.

Погледнах към Майър в огледалото за обратно виждане. Седеше до дъщеря ми, отпуснал в скута си тежкия, добре смазан автоматичен пистолет.

Опитах се да преглътна, но гърлото ми беше пресъхнало. Заради изпотените ми ръце воланът се хлъзгаше по дланите ми.

Достатъчно си поживях, мислех си аз, докато нещастието ме разтърсваше като удар от електрически ток. Дори най-лошите кошмари се сбъдваха.

Отново погледнах в огледалото за обратно виждане. Този път видях болката, изписана в очите на Криси. Същото изражение, с което я бях запомнил, когато за пръв път й прочетох приказката за заека от памучно кадифе. Изглежда, започваше да разбира колко лошо е това пътуване.

Последното, от което сега се нуждаехме, беше тя да се разплаче и още повече да раздразни животното в човешки облик, седящо до нея. При обучението ми в академията на ФБР в Куонтико ме научиха, че когато ни отвлекат, трябва да се държим колкото е възможно по-скромно и ненатрапчиво.

— Криси? — заговорих, като се постарах да не издавам страха си. — Разкажи ни смешка, скъпа. Не си казала днешната си шега.

Тъгата в очите й намаля. Тя се изкашля театрално. Като любимката на семейството, знаеше много добре как да изнася рецитали.

— Какво ще извикаш на една маймуна, след като й откраднеш бананите? — започна тя.

— Не знам, скъпа. Какво? — попитах престорено.

— Бесният Джордж! — извика тя и се закиска.

Засмях се заедно с нея, като погледнах Майър в очите, за да проверя реакцията му.

Но те не изразяваха нищо. Гледаха безизразно — като на човек, купуващ вестник, пътуващ в асансьор или чакащ влака.

Отново се обърнах напред, към шосето. Точно навреме, понеже пред нас беше спрял един влекач на ремаркета. Сърцето ми подскочи, когато кървавочервените стопове на влекача се приближиха, а острата стоманена ламарина като че ли връхлетя към нас, готова да запълни цялото предно стъкло на колата. Натиснах с все сила спирачките. Гумите изсвириха и запушиха.

Истинско чудо бе, че заковах колата сантиметри, преди да бъда обезглавен от задния ръб на каросерията. Трябва да прибавим изпадналите в истерия полицаи към списъка на закриляните от Бога, помислих си, като изтрих потта от челото си.

— Внимавай, Бенет — предупреди ме Майър с груб тон. — Ако ни въвлечеш в някоя беля, ще трябва да си проправям път със стрелба, като ще започна от вас двамата.

Да бе, как ли не, задник, искаше ми се да му кресна вместо отговор. Как да се съсредоточиш в шофирането, когато нервите ти са опънати до скъсване?!

— Завий на следващата отбивка на запад към междущатската магистрала — заповяда той. — Като те гледам как караш, явно е време да се махнем от това шосе.