Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 109

Бях зает, за да правя новини, а не да ги слушам, но помнех нещо смътно по случая. Накратко казано, инцидентът се свеждаше до това, че стреляли по конвой от официални представители на Държавния департамент и охраната от „Кобалт Партнърс“ отвърнала на огъня въпреки многолюдната тълпа наоколо. Единадесет души бяха убити, като четири от тях — деца. Очакваше се присъдата.

— Този Уилям Майър е главният заподозрян. Очаквало се днес да се появи в „Тудей шоу“, за да се защитава, но бил пуснат под гаранция. Преди да постъпи в „Кобалт Партнърс“, бил в специалните части към морската пехота. Това определено съвпада с предположенията ни, че нашият човек е бил обучаван на военна тактика и притежава умения като стрелец.

— Имаш ли някаква представа защо Гладстон се е озовал в апартамента на Майър? — попитах я.

— Абсолютно никаква, Майк, но поне разполагаме с име. Ще се опитаме да сглобим картинката. Ще го намерим, ще видиш.

83.

Уилям Майър, мислено си повторих, когато влязох в асансьора на жилищната ни сграда. Ако се съди според това как този тип очистваше хората, той приличаше повече на Майкъл Майърс, психото от филма „Хелоуин“.

Още много въпроси оставаха без отговор. Дали Томас Гладстон и Уилям Майър са служили някога заедно? Искаше ми се да разпитам някого от познатите или роднините на Гладстон, но всички бяха мъртви. Застреляни от този Майър, ако най-новата ни теория беше вярна. Дали Гладстон е прецакал Майър… или нещо подобно? А как да си обясним факта, че Майър се е представял за Гладстон? Дори външно си приличали?

Във фоайето пред апартамента ми се разнасяше аромат на ябълки. Върху нашата антикварна маса за пощата, която деляхме със съседите, бе поставена сребърна купа, пълна догоре с ябълки, кратуни и тиквички. На тяхната врата висеше венец от изсъхнали листа в златно и яркочервено.

Докато преследвах един психопат и оглеждах овъглени трупове, Камила Ъндърхил, тази Марта Стюарт от съседната врата, бе превърнала нашата ниша в коридора във великолепен есенен кът. Трябваше да си напомня да й благодаря, когато всичко свърши.

После улових отражението си в огледалото над масата и изстинах. Бях блед като смъртта. Имах торбички под очите и черно петно на брадичката, голямо колкото палеца ми. Но най-лошото бе, че цялата ми физиономия беше смръщена и май така си бе за постоянно. Време беше да се заема сериозно с търсенето на друга работа, реших. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

След като влязох в апартамента, забързах по коридора, водещ към стаята на Джейн, но видях блещукащия синкав екран на телевизора във всекидневната. Беше твърде късно хлапетата да са будни, но може би Мери Катрин ги бе настанила пред телевизора, за да се погрижи за Джейн. Не чух кашлица, нито звуци от повръщане. Да не би епидемията да е свършила?

Като влязох в затъмнената всекидневна, предположенията ми се потвърдиха. На телевизионния екран Хари Потър и Рон зърнаха по един от коридорите в „Хогуортс“, а хлапетата седяха на дивана или по столовете.