Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 108

Добро момиче, помисли си Шеймъс.

Мъжът сгърчи лице от отвращение, докато се опитваше да изтръска мръсотията. После се озърна смутено, като забеляза, че Джейн записваше трескаво цялата сцена в тетрадката си.

— Ама и вие сте едни сбърканяци — промърмори той. — Бенет трябва да ми благодари, когато го отърва от нещастието му.

82.

След като се погрижих за уреждането на „инцидента“ с Дженели, ми се обади Мери Катрин. Каза, че Джейн била много зле, сериозно болна, с температура тридесет и девет градуса и непрекъснато повръщала. Мери се колебаеше дали да я отведе в спешното отделение на болницата. Не мога ли веднага да се прибера у дома?

Не виждах друга възможност. За щастие тук всичко беше спокойно. Оставих лейтенант Стив Рено да ме замества и тръгнах. Кметът, позиращ за снимки във фоайето, ме изгледа враждебно, когато минах покрай него. Да не би да беше сърдит, че убиецът още не се бе появил?

Навън студеният въздух и липсата на силната музика, от която ме болеше главата, ми подействаха освежаващо. Пресякох улицата до моя „Шевролет Импала“, поех дълбоко дъх и разкърших скования си врат. Включих двигателя и завих надясно по Осемдесет и пета улица.

Докато прекосявах Сентръл Парк сред катраненочерния мрак, отново се захванах да анализирам ситуацията. Защо му беше притрябвало на някого да убива Томас Гладстон, семейството му, както и цял куп привидно случайно избрани префърцунени нюйоркчани?

Със сигурност този тип беше психопат, но в същото време организиран, умен, добре владеещ се. Не можех да повярвам, че убийствата са случайни, под въздействието на неясен импулс. Имал е причина, за да ги извърши. Отмъщение ли? Може би, но за какво отмъщаваше? Нямаше как да отгатнем. Може би и двете, заедно с още нещо, което само Бог знаеше какво е.

Като капак на всичко, бях сигурен, че по някакъв начин той е свързан с Гладстон.

Изключих канала на полицейската радиочестота и потърсих някаква нормална радиостанция, за да не ме измъчва главоболието. Попаднах на Си Би Ес 880, затова продължих да търся и чух спортните коментари по И Ес Пи Ей.

Но и тук нямаше измъкване.

— Следващият, който ни се обади, е Марио от Стейтън Айланд — обяви водещият. — Какво те тревожи, Марио?

— Най-много майка ми — отговори обаждащият се с глас като на Роки Балбоа, изигран от Силвестър Сталоун. — Тя живее в Малката Италия и се страхува да отвори вратата. Кога най-сетне ченгетата ще пипнат този побъркан тип, дето само всява страх? Господи!

— Работя върху това, Марио — казах аз, преди да изключа, защото Бет Питърс ме търсеше по мобилния телефон.

— Майк, надявам се, че си седнал. Току-що го научихме. Апартаментът бил взет под наем от някой си Уилям Майър. Оказа се, че той е доставчик на военна техника от „Кобалт Партнърс“. Спомняш ли си компанията, която осигуряваше сигурността на американците в Ирак? Онази, която нагази в дълбоките лайна след последната престрелка?