Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 105

Точно тогава забеляза, че ръката му кърви. Яркочервени капки се стичаха по палеца му и падаха по износения линолеум на пода.

Потрепна и запретна ръкава. Господи, беше се порязал, докато бе чупил прозореца. Толкова се бе увлякъл, че изобщо не бе забелязал.

„Е, какво толкова, че се е проляла малко кръв?“, замисли се, като освободи предпазителите на двата си автоматични пистолета „Тек-9“. Натисна бутона в асансьора и започна да се изкачва.

Скоро щеше да се лее много повече.

78.

Асансьорната кабина се разклати леко, когато Учителя излезе от нея. Задържа дъха си, докато се ослушваше, изчаквайки бръмчащият двигател да замлъкне с изщракване и да спре напълно. Все още нищо не се чуваше.

Опияняващото чувство на въодушевление го беше завладяло изцяло. Колко години от живота си беше прахосал да бяга от него, да го отрича? Обичаше да воюва с всичко и с всекиго. Тръпката беше по-вълнуваща от секс, наркотици и рокендрол, взети заедно.

Сега бързай, каза си той, като отново плъзна тихо вътрешната месингова врата.

Озова се на тясна площадка, където имаше само два задни входа и празни кутии от бира. Притисна ухо към по-близката врата. Чу отвътре шум от течаща вода, дрънчене на някаква тенджера върху печката, шумни гласове, които звучаха като детски.

Притисна палеца на ранената си ръка към звънеца. Стъпките отвътре приближиха. Той беше готов да заяви, че доставя някакъв пакет, адресиран до жилището на Майк Бенет. Или ако вратата се открехне само на няколко сантиметра заради веригата отвътре, просто да я разбие с рамо.

Но ключалките изщракаха и вратата започна да се отваря нормално навътре.

„Тия се шегуват с мен — каза си той. — Дори не попитаха «Кой е?». Не са ли чували за вълната от престъпност, заливаща града?“

Присви юмруци, когато вратата се отвори изцяло.

79.

Десетина минути по-късно излязох от кухнята и видях, че партито на семейство Бланшет се вихреше с пълна сила. Кметът танцуваше техно с пищната съпруга на някоя от видните личности. Тя се смееше в захлас и тръскаше глава като някоя хиена. Всички около тях се държаха по-скоро като тийнейджъри с подрезгавяли от крещенето гласове, а не като достойни възрастни, каквито несъмнено бяха, когато си изпълняваха ежедневните професионални задължения.

Разменихме си озадачени погледи с един от полицаите от Център-север, който работеше под прикритие като келнер.

— Мисля, че едно парти не струва, ако някой в костюм на птица не започне да се прави на диджей пред картина на Полък — осведоми ме той.

В този момент един глас заговори от слушалката в ухото ми.

— Майк? Хм, можеш ли да дойдеш тук? — Прозвуча като Джейкъбс, един от детективите от полицейското управление Център-север.

— Къде е това „тук“?

— В кухнята.

— Какво не е наред?

— Хм, просто трябва да дойдеш, става ли? Ще ти го покажа, като се довлечеш. Това е.

„Сега пък какво?“, замислих се, като се насочих обратно към кухнята на Бланшет. Джейкъбс звучеше странно, дори тревожно. Е, нещата досега се развиваха толкова спокойно, че може би беше крайно време нещо да се обърка.