Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 103

Шеймъс го сграбчи за ризата откъм гърба, обърна го с един замах и го удари през лицето.

Вгледа се в него. Не повярва на очите си. Беше хлапе. И не просто някакво хлапе.

Злочестият обирджия се оказа Еди, деветгодишният син на Майк.

— За бога, Еди, как можа? — заговори Шеймъс с разбито сърце. — Тези пари отиват за купуването на продукти за изхранването на бедните, които нямат нищо. А ти — ти живееш в хубав апартамент с всичко, което пожелаеш, и освен това разполагаш с достатъчно джобни за харчене. Само не ми казвай, че още не си пораснал и не знаеш, че кражбата е грях.

— Знам — промълви Еди през сълзи, забил поглед в пода. — Просто не мога да се сдържа. Може би истинските ми родители са престъпници. Мисля, че имам лош ген.

Шеймъс сърдито изсумтя.

— Откъде я измисли чая глупост. — Стисна ухото на момчето и го помъкна към вратата. — Бедната Мери Катрин сигурно се е поболяла от тревоги по теб. По това време трябваше да си у дома. Като научи, баща ти ще ти насини задника, както става с всеки апаш.

76.

Когато се върнах при семейство Бланшет на Пето авеню, партито се вихреше с пълна сила. Чух танцовата музика да кънти още с излизането ми от асансьора. Във фоайето с дървена ламперия едва не ослепях от ярко мигащите светлини. Те осветяваха мълниеносно високопоставените господа и техните екзотично изглеждащи жени, които позираха, както го изискваше извисеният им социален статут.

Невероятно е да си полицай в този град, замислих се аз. Само преди десет минута бях сред останките от един дяволски пожар, а сега съм сред Пожара на суетата.

Икономът обяви, че господин и госпожа Бланшет не могат да присъстват заради спешни семейни проблеми, но искат гостите им да се забавляват. Бяха го послушали. Сексапилни и оскъдно облечени тийнейджърки от висшето общество се блъскаха и въртяха сред затъмнената зала, осветявана само от периодично просветващите проблясъци.

Минах покрай една жива статуя, превъплъщаваща прочутия травестит Бети Пейдж, покрай някаква жена в костюм на шоугърла от Лас Вегас, покрай един тип, облечен като птица. Поклатих глава, когато той запляска с криле. Да не би да се опитваше да спаси застрашени животински видове? Не, това бляскаво събитие беше с друга цел, но не можех да си спомня точно каква.

— Кой е твоят дерматолог? — извика някой близо до ухото ми, докато си проправях път сред навалицата.

— Тези бели трюфели са толкова сложни, но и толкова прости — обяви друг.

Обърнах се, когато някой ме тупна по рамото. Оказа се мъж на средна възраст в черен костюм и подозрителни следи от бял прах под носа си.

— Хей, не съм те виждал от началото на сезона — заговори ме свойски. — Как беше в Майорка?

— Страхотно — отвърнах и продължих да отстъпвам към кухнята.

Зърнах дори един от редакторите на „Ню Йорк Таймс“, когото едва не арестувах при посещението ми в редакцията, да разговаря с някакви мъже край басейна. Вероятно решаваха какви да бъдат утрешните новини.

Когато най-после пак се добрах до командния си ъгъл в кухнята, седнах за малко, притиснал чело към студения успокояващ гранит на плота.