Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 99

Същата нощ Филип се събуди в безопасната си килия. Тя беше топла, но на него му беше студено. Там, в пълна тъмнина, той загриза китките си, докато пулсиращата кръв не забълбука в устата му. После се отпусна отново върху леглото, където животът му изтече с плискане и пръски, далеч от очите и сърцето на всички.

* * *

Съобщиха за самоубийството в кратка статия на втора страница на вестник „Льо Монд“. Голямата новина на следващия ден обаче беше сензационното убийство на червенокоса проститутка в малка къщичка близо до улица „Рошекан“. Тялото на Моник Зевако било намерено в три сутринта от съквартирантката ѝ в толкова ужасно състояние, че „не подлежало на описание“.

Въпреки предполагаемата невъзможност на начинанието, вестникът беше описал неописуемото с извратена решителност. Всички драскотини, разкъсвания и разрези по частично голото тяло на Моник — татуирано, лигавеше се „Льо Монд“, с картата на Франция — бяха отбелязани в детайли. Както всъщност и външността на добре облечения, обилно напарфюмиран убиец, който, изглежда, проследил тоалирането на мадмоазел Зевако през един малък заден прозорец, после се вмъкнал вътре и я нападнал в банята. След това убиецът избягал по стълбите, където се блъснал в същата съквартирантка, която минути по-късно открила обезобразения труп на жената. Само един репортер направи връзка между убийството на „Мартир“ и клането на мадам Зевако, но пропусна любопитното съвпадение, че същата нощ обвиняемият Филип Лаборто бе отнел живота си.

* * *

Погребението се състоя по време на буря, като шествието се добра с голяма мъка до квартал „Монпарнас“, защото обилният снеговалеж беше блокирал пустите улици. Луис застана до Катрин и Жак Солал, докато спускаха ковчега. Останалите приятели и познати на Филип не бяха дошли, защото не желаеха да присъстват на погребението на един самоубиец и предполагаем убиец. Остроумието, привлекателната му външност и безкрайната му способност да очарова — накрая всичко се бе оказало напразно.

В крайна сметка излезе, че не са единствените, почели паметта му. Докато стояха край гроба в хапливия студ, Солал се наклони към Луис и го сръга с лакът.

— Какво?

— Там. Под дървото. — Дребосъкът кимна към редящия молитви свещеник.

Странникът стоеше на известно разстояние зад него, скрит сред мраморните мавзолеи. Беше с дебел черен шал пред лицето и носеше ниско нахлупена шапка с широка периферия, но грамадната му фигура не можеше да се сбърка. Катрин също го видя и се разтрепери в прегръдките на Луис — не от студ, а от страх. Сякаш пред очите им стоеше паднал ангел, дошъл да се порадва на скръбта. Самата мисъл, че тази твар е пожелала да види как спускат Филип в замръзналата земя, беше абсурдна и зловеща. Какво ли изпитваше? Болка? Вина?