Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 21

— Няма да отида на Финчли Роуд! Няма да ме принудиш. Не ме удряй! Аз не съм твоят човек! Не съм!

Другият не обърна внимание на думите му; беше прекалено глупав или прекалено ядосан, за да проумее, че старецът моли за милост. Биячът бе събул едната си обувка и налагаше жертвата си с нея, насърчаван от сеирджиите. Стив чуваше плющенето от ударите, сблъсъка на тока с главата на човека. При всеки удар зрителите крещяха одобрително, а виковете на възрастния мъж отслабваха.

В спалното помещение влезе някой и насърчителните викове заглъхнаха. Стив не видя кой влезе; зрителите препречваха видимостта към вратата.

Видя обаче как победителят запрати обувката си във въздуха, като изкрещя едно последно: „Шибаняк!“

Обувката.

Стив не можеше да откъсне очи от обувката. Тя се издигна във въздуха, като се преобръщаше, после се стовари върху голите дъски като простреляна птица. Стив я видя ясно, по-ясно от всичко, което бе виждал от много дни насам.

Тя падна недалеч от него.

Падна с трясък.

Падна на една страна. Както бе паднала неговата обувка. Неговата. Онази, която бе изхлузил с крак. Върху решетката. В стаята. В къщата. На Пилгрим Стрийт.

* * *

Куейд се събуди от същия сън. Пак стълбището. Той стои на горната площадка и гледа в тунела от стълби, докато абсурдният силует, едновременно смешен и ужасяващ, се изкачва на пръсти към него, като се киска на всяко стъпало.

За пръв път сънуваше два пъти този сън в една и съща нощ. Провеси ръка от ръба на леглото и потърси пипнешком бутилката, която държеше на пода. После започна да пие жадно.

* * *

Стив мина покрай групата ядосани мъже, без да обръща внимание на виковете им, нито на стоновете и ругатните на стареца. Надзирателите се опитваха да овладеят безредиците. Повече нямаше да пускат стария Кроули в общежитието — той винаги предизвикваше насилие. Това приличаше на бунт; щеше да им отнеме часове да успокоят отново всички.

Никой не попита Стив къде отива, когато той прекоси коридора, мина през вратата и влезе в преддверието на приюта. Летящите врати бяха затворени, но нощният въздух, който проникваше през тях, беше резлив преди зазоряване и миришеше на свежест.

Малката приемна беше празна и през отворената врата Стив видя пожарогасителя, който висеше на стената. Беше червен и лъскав; до него имаше дълъг черен маркуч, навит като спяща змия върху червен бидон. А до тях, окачена с две скоби на стената — брадва.

Една много хубава брадва.

Стивън влезе в приемната. Някъде наблизо се разнесе тропот от бягащи стъпки, последван от викове и изсвирване. Но никой не дойде да притеснява Стив и той се сприятели с брадвата.

Първо ѝ се усмихна.

Извивката на острието му се усмихна в отговор.

После я докосна.

На брадвата, изглежда, ѝ харесваше да бъде докосвана. Беше прашна, явно неизползвана от дълго време. Твърде дълго. Искаше да я вземат, да я галят и да ѝ се усмихват. Стив я свали внимателно от скобите и я мушна под якето си на топло. После излезе от приемната, мина през летящите врати и тръгна да търси другата си обувка.