Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 10

— Така я подготвих за нея.

— Прилича на затворническа килия.

Куейд изсумтя.

Трета снимка: същата стая. На масата — кана с вода. В ъгъла на стаята — кофа, покрита небрежно с хавлиена кърпа.

— За какво е кофата?

— Трябваше да пикае.

— Аха.

— Осигурих ѝ всички удобства — рече Куейд. — Нямах намерение да се държа с нея като с животно.

Дори в пияното си състояние Стив разбра накъде бие Куейд. Не възнамерявал да се държи с нея като с животно. Обаче…

Четвърта снимка: на масата — едноцветна чиния с дебел резен месо. От месото се подава кокал.

— Говеждо — поясни Куейд.

— Но тя е вегетарианка.

— Именно. А това е хубаво, леко подсолено, добре опечено говеждо месо.

Пета снимка: същото. Черил е в стаята. Вратата е затворена. Тя рита вратата; кракът, юмрукът и лицето ѝ са размазани от ярост.

— Вкарах я в стаята към пет сутринта. Тя спеше. Пренесох я на ръце през прага. Много романтично. Нямаше никаква шибана представа какво става.

— И я заключи вътре?

— Разбира се. Проведох експеримент.

— И тя не знаеше нищо за този експеримент?

— Говорили сме си за ужаса, познаваш ме. Черил знаеше какво търся. Знаеше, че ми трябват опитни зайчета. Скоро схвана ситуацията. И щом разбра какво правя, се успокои.

Шеста снимка: Черил седи замислено в ъгъла на стаята.

— Май си мислеше, че ще се предам пръв.

Седма снимка: Черил гледа към говеждия бут върху масата, взира се в него.

— Хубава снимка, не мислиш ли? Виж отвращението на лицето ѝ. Ненавиждаше дори миризмата на печено месо. Разбира се, тогава още не беше гладна.

Осма: тя спи.

Девета: пикае. Стив се почувства неудобно при вида на приклекналото над кофата момиче със свалени до глезените пликчета. По лицето ѝ имаше следи от сълзи.

Десета: тя пие вода от каната.

Единадесета: отново спи, с гръб към стаята, свита като ембрион.

— От колко време е в стаята?

— Само от четиринадесет часа. Изгуби представа за времето много бързо. Нали виждаш, там винаги е светло. Биологичният ѝ часовник излезе от строя за нула време.

— И колко дълго стоя затворена вътре?

— Докато постигнах целта си.

Дванадесета: вече будна, тя минава покрай масата, като хвърля поглед на месото с ъгълчето на окото си.

— Тази е от следващата сутрин. По това време спях, но бях нагласил фотоапарата да снима през четвърт час. Виж ѝ очите…

Стив погледна по-внимателно фотографията. Черил определено изглеждаше отчаяна — имаше измъчен вид, като подивяла. И гледаше говеждото така, сякаш ѝ се щеше да го хипнотизира.

— Изглежда зле.

— Просто е уморена. Спа доста, но това като че ли я изтощи още повече. В момента не знае дали е ден или нощ. И е гладна, разбира се. Изминал е ден и половина. Направо умира от глад.

Тринадесета: отново спи, свита на още по-стегнато кълбо, сякаш иска да се самопогълне.

Четиринадесета: пие още вода.

— Смених каната, докато спеше. Беше заспала дълбоко: можех да изиграя жига в стаята и пак нямаше да се събуди. Направо като труп.

Куейд се усмихна. „Луд — помисли си Стив, — този човек е луд.“