Читать «Кървави белези» онлайн - страница 166

Саймон Бекетт

Епилог

Ситният като мъгла ръмеж, толкова слаб, че не прилича на дъжд, замъглява разделителната линия между земята и ниските сиви облаци. Дърветата около пътя приличат на скелети, голите клони се показват сред останалите тук-там листа, а някогашните житни поля, са се превърнали в голи стърнища, които очакват някой да ги изоре.

Изминавам последния километър до фермата. След като колата замина, ми хрумна, че по странна прищявка на съдбата с последните няколко коли, които ме качиха на стоп, се придвижих по същия маршрут, по който бях дошъл тук за първи път. Спирам, когато стигам до портата с бодлива тел, и поглеждам през нея към познатия път, който се губи сред лозите. Пощенската кутия с надпис „Арно“ все още стои забита на стълба. Но белият надпис е още по-изтрит, отколкото си спомням, и ръждясалият катинар, който трябваше да спира достъпа на външни хора, е заменен от много по-масивен, от стомана и месинг. В центъра на портата е поставено и друго, доста по-тактично предупреждение — напечатана бележка, в която се съобщава, че имотът е собственост на банката.

Прокарвам ръка по износената метална конструкция на портата, но не правя никакъв опит да се прехвърля през нея. След като стигнах дотук, не ми се иска да продължавам нататък. Изчаквам една кола да профучи покрай мен, след това хвърлям раницата си от другата страна и с мъка се покатервам през ръждясалата тел. Пътят, който някога беше прашен, сега е покрит с кал и локви и без зеленината, която да я скрива, скоро съзирам къщата през оголените клони на дърветата. После пътеката влиза в двора и виждам колко много се е променило всичко едва за няколко месеца.

Мястото е напълно запустяло. Няма кокошки, които да подтичват наоколо, докато преминавам по калдъръма, а микробусът и ремаркето са преместени и вече не стоят на входа на конюшнята. Счупеният часовник все още показва нищо без двайсет, древният трактор също е там, прекалено счупен и грохнал, за да бъда местен от вечния си дом. Къщата е затворена, капаците на прозорците й са пуснати и тя изглежда още по-рухнала под ръждясалото скеле. Онази част от стената, която ремонтирах, ми се струва по-малка от това, което си спомням, козметичен ремонт, който не може да прикрие разрухата.

Опасявах се да се върна тук. Но сега, когато пристигнах, не изпитвам нищо особено. Новият сезон и мрачният пейзаж са съвсем различни от спомените ми и убиват въздействието на някога познатата обстановка. Сега всичко наоколо ми се струва странно и сюрреалистично, все едно се връщам към някой трескав сън.

В дните след като Арно простреля малката си дъщеря в сърцето, безброй пъти разказах историята пред френската полиция. В крайна сметка, след като се убедиха, че съм им казал всичко, което знам, ми позволиха да се върна обратно в Англия. Получиха уверението ми, че ще съм тук за процеса, и що се отнася до мен, наистина бях готов да го направя.

Не им споменах единствено, че решението няма да е мое.