Читать «Кървави белези» онлайн - страница 11

Не знам дали изпитвам облекчение или съжаление.

Пакетът изглежда непокътнат. Лежи цял-целеничък в ръката ми, усещам тежестта му като обвинение. Трябваше да се отърва от него, когато имах възможност. Сега вече е късно. Увивам го в една фланелка, мушвам го на дъното на раницата и го покривам с останалите дрехи. Проверявам дали паспортът и парите ми са там. Тук са, но когато ги връщам обратно в раницата, пръстите ми допират квадратна лъскава картичка.

Снимката. Не искам да го правя, но не се сдържам и я изваждам. Изпитвам болка в гърдите, докато гледам усмихнатото, огряно от слънчева светлина лице на момичето и хващам края на снимката с внезапен импулс да я скъсам на две. Не мога да го направя. Вместо това приглаждам гънките и я прибирам обратно в джоба на раницата.

Изведнъж се усещам ужасно изтощен. И по-объркан от всякога. Всъщност жената не ми каза нищо, особено за това защо съм в плевня, а не в болница. Със закъснение си давам сметка и за нещо друго. След като тя затвори капака на пода, дочух още един звук, като от удар на метал в дърво.

Звук от затварянето на резе.

Бинтованото ми стъпало пулсира от болка, когато премятам крака и сядам на матрака. Изправям се, без да му обръщам внимание, и почти падам на земята. Облягам се на каменната стена, изчаквам помещението да спре да се върти и се опитвам да пристъпя. Кракът ми поддава, когато отпускам тежестта си върху него, и аз залитам напред, хващам се за стола и нещо под него издрънчава. Виждам, че е гърне, и за първи път си давам сметка за напрежението в пикочния ми мехур.

Но това ще трябва да почака. Очевидно не мога да стигна далеч, но не мога да се върна в леглото, преди да разбера със сигурност. Подпирайки се на прашните мебели, натрупани до стената, се отправям с клатушкане към капака в пода. В него има метален ринг. Подпирам се на едно старо бюро, хващам ринга и започвам да дърпам. В началото леко поддава, но след това не мога да го помръдна.

Залостен е.

Господи! Отново потискам надигащата се паника. Не мога да се сетя за никаква причина да съм заключен тук, поне не и за добра. Но няма смисъл да се опитвам да отворя капака със сила. Дори и да намеря нещо, което би ми помогнало да го откърти, това би изчерпало силите ми докрай. Използвам нощното гърне и това ми носи известно облекчение, след това отново се стоварвам върху матрака. Целият съм облян в пот, а главата и кракът ми туптят от болка.

Вземам две болкоуспокояващи и се отпускам по гръб, но съм прекалено напрегнат, за да заспя. Болката в крака започва да отзвучава, когато дочувам слаб шум откъм пода. Чува се леко жулване, когато някой дръпва резето, и след това капакът изскърцва и се отваря.