Читать «Кървави белези» онлайн - страница 105

— Не искаше да си ляга.

— Уморен е, ако го сложиш в леглото, той…

— Казах, че не искаше да си ляга.

Изведнъж настъпва тишина. Единственият звук, който се чува в кухнята, идва откъм врящата тенджера. Матилде остава с наведена глава. Бузите й може и да са се зачервили от горещината на печката, но преди малко не бяха червени. Арно я поглежда настойчиво и след това подава Мишел на Гретхен.

— Вземи го. Трябва да го преоблечеш.

— Но, татко…

— Прави каквото ти казвам.

Матилде оставя лъжицата.

— Аз ще го взема.

— Ти готвиш. Гретхен може да го направи.

— Предпочитам…

Арно вдига пръст и й дава знак да замълчи, след това насочва пръста си към нея като цев на пушка, държи го така, докато тя навежда глава и се връща обратно към тенджерата. След това прави знак на Гретхен.

— Отивай.

Гретхен изхвърча от кухнята с детето. Арно бавно отива до печката и подушва врящите тенджери. Взема лъжицата от ръката на Матилде и опитва соса.

— Още пипер.

Тя послушно слага още пипер, а той сяда до масата, като се отпуска на стола с въздишка, която повече прилича на грухтене. Разбира се, на неговия стол.

— Виждам, че горната част на къщата е почти готова — казва той, след като се е настанил.

Отпивам глътка пастис.

— Почти.

— Колко смяташ, че ще ти отнеме да довършиш останалото?

Оставям чашата на масата. Не искам да мисля за бъдещето.

— От тази стена ли? Не знам. Може би няколко седмици. Защо?

— Просто искам да знам.

Докато говорим, Матилде отмества тенджерата от котлона и тихо се измъква навън. Дори и да го е забелязал, Арно не възразява. Взема отворената бутилка вино, която стои на масата, и си налива една чаша. Отпива и прави гримаса. До бутилката има кошничка с хляб. Отчупва парче и започва да го дъвче, докато пие.

Седим на масата мълчаливо, единственият звук идва откъм врящите гозби. Все още не знам защо съм поканен. Предположих, че е защото го покрих пред полицията, но сега започвам да подозирам, че има и друга причина. Арно не си пада по благодарностите.

Гретхен се връща в кухнята. Без да се суети, отива право при печката и връща тенджерата на котлона. Арно дори не я поглежда. Или не е забелязал тайното споразумение между дъщерите си, или предпочита да се прави, че не вижда. Въпреки напрежението между тях Матилде и Гретхен очевидно могат да се съюзяват при нужда.

Довършвам пастиса. Арно вижда празната чаша и плъзва към мен бутилката с вино.

— Ето. Чувствай се като у дома си.

Не мога да преценя дали се шегува, или не.

„Специалното“ ястие е обезкостено свинско филе, оваляно в сол и розмарин и опечено с необелени глави чесън. Кухнята се изпълва с тежката му миризма, когато Матилде го вади съвсем вряло от фурната. Нарязва месото до печката и поставя капещите парчета в чинии, които Гретхен носи на масата. На нея вече са сервирани купи с дребен лук, пюре от кестени, цвекло и задушени картофи. Арно пръв си сипва от всичко.

Гретхен донася своята чиния на масата. Среща погледа ми, докато сяда, и ми се усмихва. Правя се, че не виждам, и се надявам и баща й да не е забелязал. Надеждата е напразна.