Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 8

— Убиецът? — предположих аз. — Това съвпада с изкусното разчленяване и планирането.

— Възможно е, но както казах, Дада е живял скромно. Наемът му е бил седемстотин долара, от двете работи си докарвал два пъти повече месечно и изпращал по-голямата част от парите си вкъщи на спестовен влог. — Майлоу сви рамене. — Може би случайно се е изпречил на пътя на някой психопат.

— Във ФБР смятат, че избождането на очите подсказва нещо повече от случайна среща.

— Изпратих на ФБР формуляра с данните от местопрестъплението и получих шаблонен отговор и препоръка да търся убиеца сред познатите му. Проблемът е там, че не мога да открия никакви приятели на Дада. Той е бил в Калифорния само от девет месеца. Може би това, че е работел на две места, му е пречило да води социален живот.

— Или пък е водил двойствен живот.

— Искаш да кажеш, че е бил гей? Не мисля, че това би останало скрито от мен, Алекс.

— Не непременно гей — отговорих аз. — Просто смятам, че е имал свой таен живот.

— Какво те кара да мислиш така?

— Образцовите наематели не излизат на улицата, за да ги разрежат наполовина.

Той изръмжа. Отпихме отново. Всички сервитьорки бяха пищни блондинки, които носеха бели селски блузи и дълги поли. Нашата имаше акцент. Чехословакия, отговори тя на Майлоу, когато я попита откъде е; после предложи да отреже крайчето на пурата му, но той вече го бе отхапал. Беше средата на лятото, но в камината гореше газова уредба. Климатик поддържаше помещението леденостудено. На бара имаше други две хубавици, които приличаха на проститутки. Мъжете с тях изглеждаха нервни.

— Толъка Лейк е на един хвърлей от Холивуд — казах аз.

— Освен това е близо до студията „Бърбанк“. Дада може би се е опитвал да си създаде връзки, за да му дадат роля.

— И аз си го помислих. Но дори да си е намерил някаква работа, тя не е била в студията. Открих обява от „Уийкли“ в джоба на едно от саката му. Дребен шрифт, съобщение за набиране на актьори за някакъв буламач, наречен „Кървава разходка“. Прослушването е било месец преди смъртта му. Опитах се да издиря компанията, пуснала обявата. Посоченият телефонен номер се оказа изключен, но по онова време е принадлежал на някаква фирма, наречена „Тин Лайн Пръдакшънс“. Това пък ме отведе до някакво бюро с телефонен секретар, което вече не обслужваше „Тин Лайн“. Адресът, който имаха, беше пощенска кутия във Винис, отдавна закрита, без да са оставени други координати. Никой в Холивуд не е чувал за „Тин Лайн“, сценарият не е бил регистриран в която и да е от гилдиите, няма никакви доказателства, че такъв филм някога е бил направен. Разговарях с Питра Конър от Холивуд. Тя каза, че индустрията е пълна с такива компании еднодневки, повечето покани за прослушване на актьори не водят доникъде.

— „Кървава разходка“ — повторих аз.

— Да, знам. Но това е било цял месец преди убийството и аз не се занимавах повече с тази история.