Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 6

— Дълги крака — каза Майлоу, когато за пръв път ми разказа за случая. — Навярно отрязването им е решило проблема с напъхването в багажника. Или е било част от тръпката.

— А може би и двете — допълних аз.

Той се намръщи.

— Очите на Дада също са били извадени, но няма други обезобразявания. Имаш ли някакви идеи?

— Убиецът е откарал колата на Дада до бунището — отговорих аз, — а оттам си е тръгнал пеш, ако живее някъде наблизо. Или е взел автобус и можеш да разпиташ шофьорите дали не са видели някакъв необичаен пътник в онази нощ.

— Вече разговарях с шофьорите на автобуси. Никой не си спомня за никакви подозрителни или странни пътници. Същото е и с шофьорите на таксита. Никакви окъснели стопаджии в квартала.

— Под „необичаен“ нямах предвид странен — казах аз. — Убиецът вероятно не изглежда странно. Имах предвид тъкмо обратното: спокоен, акуратно планиращ действията си човек от средната класа. Както и да е, след като току-що е зарязал колата, сигурно е бил малко възбуден. Кой взема автобус по това време? Преди всичко шофьори от нощните смени, чистачи на кантори и някои несретници. Човек от средната класа би изглеждал подозрително.

— Звучи разумно — каза той, — но нито един пътник не е направил впечатление на шофьорите.

— Добре тогава. Трета възможност: имало е друга кола, готова да откара убиеца. Извънредно грижливо обмислен план. Или съучастник.

Майлоу разтърка лицето си, сякаш се миеше без вода. Бяхме в неговия кабинет в Отдела за кражби и убийства към полицейския участък на Лос Анджелис — запад и пиехме кафе, загледани в яркооранжевите шкафове. След два часа трябваше да се явя пред съда в търговската част на града заради попечителството над едно дете и се бях отбил тук да обядваме, но Майлоу предпочиташе да говори за Дада, вместо да се храни.

— Това за съучастника е интересно — каза той. — Значи си имаме местен ангел-хранител. Добре, време е да си размърдаме задниците и да проверим дали някой самоук касапин с чувство за хумор не е бил пуснат под гаранция от „Сан Куентин“. Трябва да научим нещо повече и за бедния момък, да разберем дали не е имал някакви неприятности.

Три месеца по-късно разследването на Майлоу бе изкарало на бял свят всички подробности от живота на Ричард Дада, но не го бе отвело по-близо до разрешаването на случая.

След половингодишен труд досието беше завряно на дъното на чекмеджето.

Знаех, че това бе опънало нервите на Майлоу. Неговият специалитет беше да разплита „замразени“ случаи, а не да ги създава. Той имаше най-много точки като детектив по разкриването на убийства в участъка на Лос Анджелис — запад, а навярно и в целия отдел за тази година. Това обаче не го бе направило по-популярен: като единствен явен хомосексуален детектив в полицията него никога не го канеха на изискани партита с барбекю на открито. Но това го караше да се презастрахова и аз знаех, че той гледа на всеки свой неуспех като на професионална заплаха.