Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 2

— Простреляха ме, докато пазех стария Римин — каза той и свали крачола си. — Тъй или иначе умря старият Ричард, в нито един алманах не пишат какво стана, много лошо беше обкръжен и аз не можах да направя нищо.

— Чет — рече Долард и се протегна, за да докосне великана по рамото.

Едрият мъж потръпна. Майлоу стисна зъби и мускулите на брадичката му се стегнаха. Ръката му се насочи към местото, където би трябвало да се намира пистолетът, ако не го беше оставил на влизане.

— Ще го направиш ли днес в телевизионната зала, Чет? — попита Долард.

Великанът се олюля.

— А…

— Мисля, че трябва да го направиш в телевизионната, Чет. Ще бъде филм за демокрацията. Ще изпеем „Флагът на звезди и ивици“, ще ни трябва някой с хубав глас.

— Да, Павароти — каза великанът, като внезапно се оживи. — Той и Доминго бяха в Двореца на цезарите и не им хареса как се получава, Римин не се беше упражнявал, ли-ли-ли, ла-ла-ла, нямаше сурово яйце да смаже гърлото си, това вбеси Павароти и той не пожела да се кандидатира за обществен пост.

— Да, разбира се — отвърна Долард, като намигна на мен и Майлоу.

Великанът ни беше обърнал гръб и се взираше в голата, спечена от слънцето, пръст на двора. Нисък и дебел тъмнокос мъж беше свалил панталоните си и уринираше на земята, вдигайки облаче прах. Никой от останалите, облечени в сиво-кафяви дрехи, мъже сякаш не го забелязваше. Лицето на гиганта се вкамени.

— Мокро — каза той.

— Нямай грижа, Чет — меко произнесе Долард. — Познаваш Шарбноу и мехура му.

Великанът не отговори, но Долард явно бе дал някакъв знак, защото от отдалечения ъгъл на двора се появиха двама санитари. Единият чернокож, другият бял, мускулести като Долард, но доста по-млади, облечени в същата униформа от спортна риза с къси ръкави, джинси и гуменки. Към якичките им бяха прикрепени табелки със снимки. Лицата на санитарите бяха мокри от горещината и бягането. Спортната риза на Майлоу имаше тъмни петна под мишниците, но великанът не беше пролял и капчица пот.

Мускулите на лицето му се стегнаха още повече, докато наблюдаваше как уриниращият мъж се изтръска и тръгна през двора с патешка походка, а панталоните продължаваха да се мотаят около глезените му.

— Мокро.

— Ще се оправим, Чет — меко рече Долард.

— Аз ще му вдигна панталоните — каза чернокожият санитар.

Той се отправи бавно към Шарбноу. Белият санитар остана при Чет. Долард още веднъж потупа великана и ние си тръгнахме.

След десетина метра се обърнах. Двамата санитари бяха застанали от двете страни на Чет. Позата на великана се беше променила — той продължаваше да наблюдава мястото, където преди малко бе стоял Шарбноу, но вече с изправени рамене и високо вдигната глава.

— Как можете да контролирате човек с ръст като неговия? — попита Майлоу.

— Ние не го контролираме — отговори Долард. — Хлоразепинът го прави. Миналия месец увеличихме дозата, понеже преби един от пациентите. Счупи му поне дузина кокали.

— Може би трябва да я увеличите още — каза Майлоу.

— Защо?

— Думите му не звучат особено свързано.