Читать «Към неизвестните звезди» онлайн - страница 2

— Не е възможно всичко туй да са само някакви автоматични предавателни станции. Тук сигурно има нещо! — подхвърли някой.

Разбира се, това беше само шега. Шансът да бъде истина беше едно към десет хиляди. Но нали именно затова бяха издържали този дълъг и монотонен звезден път?

Еднообразието, което цареше от времето, когато напуснаха Земята, се наруши изведнъж. Зазвъняха сигнални системи, уредите докладваха за промяна в ситуацията. Космонавтите веднага заеха местата си.

— Какво има? Какво се е случило? — извика командирът.

От наблюдателния отсек долетя отговорът:

— Пред нас, по маршрута, по който се движим, е открит обект от неизвестна система.

— Така ли? Намалете скоростта, за да избегнем сблъскването. Какво представлява обектът? Установете дали не е метеорит!

Всички наблюдателни устройства бяха фокусирани върху неизвестния космически обект.

— Не, едва ли е метеорит. Прилича на космически кораб. Но естествено не е от земните космически кораби. Насочва се право срещу нас. Изглежда, че също намали скоростта.

— Така ли? Внимавай дали не ни предупреждава!

Нервите на всички бяха обтегнати до крайност. Това беше първият контакт с неизвестна цивилизация. Не се знаеше дали е приятелски настроена тя, или крие враждебни замисли. Засега нямаха основание да нападат първи. Не им оставаше нищо друго, освен да следят внимателно поведението на другия звездолет. Точно когато двата космически кораба се разминаваха, от другия изстреляха нещо, което се насочи към земния кораб.

— Тревога! — извика пребледнелият командир с глас, който звучеше и заповеднически, и ужасено.

Но вече беше късно, нямаше никакво време за промяна на курса. Впрочем не, време за промяна на курса имаше, но като че ли действуваше огромната сила на някакъв магнит, която им попречи да избягат. „Нещото“ се доближи до звездолета. Само след миг то щеше да се взриви и всички щяха да се разлетят на парченца в космическото пространство. Никой през живота си не беше изпитвал такъв ужас. Изчакаха със затаен дъх няколко секунди, но взрив нямаше. Това ги изпълни с още по-голям ужас. Сигурно беше взрив със закъснител. За да може неприятелският космически кораб да се отдалечи на безопасно от взрива разстояние! Или може би това „нещо“ имаше устройство, което постепенно разтапя метала. Ако това е така, те бавно щяха да посрещнат смъртта.

— Не стойте така! Веднага проверете какво става! — взе инициативата командирът и започна да облича скафандъра си.

Екипажът го последва.

От външната страна на звездолета беше залепнало Нещото. Приличаше на малка обла тръба. На можеше да се отлепи лесно. Дали да не опитат да го отворят със сила и да видят какво има вътре? Ами ако избухне, докато го отварят? Все пак решиха да го отворят, по-лошо не можеше да стане.

Лесно отвориха цилиндъра. Изглежда, вътре нямаше нищо опасно. Само някакъв свитък, на който бяха нанесени писмени знаци. Взеха го и се прибраха в звездолета.