Читать «Къде е президентът?» онлайн - страница 7

И имаше право. В този момент Лестър Роудс беше на ход и се канеше да нанесе своя удар върху мен с надеждата тялото ми да се разцепи и от него да се изсипе куп засекретена информация и политически прегрешения.

— Поклащате глава в знак на отрицание, господин президент. Само за да изясним напълно въпроса: отричате да сте умолявали Сулиман Синдурук за ми…

— Съединените щати никога няма да умоляват никого за нищо — прекъснах го аз.

— Добре, тогава отричате твърденията на Сулиман Синдурук, че сте умолявали…

— Съединените щати — повторих — никога няма да умоляват никого за нищо. Ясен ли съм, господин председател? Искате ли да го потретя?

— Ако не сте го умолявали…

— Следващият въпрос.

— Помолихте ли го учтиво да не ни напада?

— Следващият въпрос.

Той се умълча, погледна към бележките си.

— Времето ми изтича — каза той. — Имам още няколко въпроса.

С единия приключвахме — почти, — но още дванайсет разпитващи очакваха реда си, всички се бяха подготвили с куп други кратки въпроси, язвителни духовитости и заключения от типа „сгащих те натясно“.

Председателят беше известен не само с уводните си въпроси, а и със заключителните. Вече бях наясно какво ще ме попита. Както той вече бе наясно, че няма как да отговоря на въпроса му.

— Господин президент — започна той, — да поговорим за вторник, първи май. В Алжир.

Само преди седмица.

— Във вторник, първи май — продължи, — група проукраински, антируски сепаратисти нападат стопанство в северната част на Алжир, където се предполага, че се крие Сулиман Синдурук. И той наистина се крие на това място. Групата е локализирала Синдурук и бойците й влизат в стопанството с намерение да го убият. Само че, господин президент, са били възпрепятствани от отряд на специалните сили и агенти на ЦРУ от Съединените щати. Междувременно Сулиман Синдурук се измъква.

Дори не помръдвам.

— Дадохте ли нареждане за контранападение, господин президент? — зададе въпроса си председателят. — И ако сте дали, защо? Защо американски президент ще изпраща американски бойни части да спасяват живота на терорист?

ГЛАВА 2

— Правото да говори получава представителят на Охайо — господин Кърнс.

Стиснах с пръсти носа си, за да прогоня надделяващата умора. През изминалата седмица ми се събираха едва няколко часа сън, а и умствените напъни да се защитавам с една ръка, вързана зад гърба ми, изпиваха силите ми. Най-вече търпението ми беше на привършване. Чакаше ме работа. Нямах време за безсмислици.

Погледнах вляво от мен — вдясно за журито. Майк Кърнс е председател на Правната комисия на Камарата и протеже на Лестър Роудс. Обича да носи папийонки, та всички да сме наясно колко е интелигентен. Лично аз съм виждал лепящи се листчета за бележки с повече ум от него.

Човека обаче си го биваше да задава въпроси. Преди да навлезе в политиката, години наред е бил федерален прокурор. Сред трофеите на отстреляния от него в съдебната зала дивеч имаше двама изпълнителни директори на фармацевтични компании и бивш губернатор.