Читать «Къде е президентът?» онлайн - страница 205

Станах.

— Андрей, време е да си вървите.

Поклати глава, докато ставаше.

— Господин президент, щом се върна в посолството, ще се свържа с президента Чернокев и съм увер…

— Ще говорите с него очи в очи, Андрей.

Той замръзна.

— Вие сте експулсиран. Веднага се качвате на самолета за Москва. Останалият персонал на посолството да е заминал до вечерта.

Ченето му увисна. За пръв път се поизпоти.

— Вие… Затваряте Руското посолство в Съединените щати, така ли? Прекъсвате дипломатическите…

— Това е началото — казах. — Когато видите целия набор от санкции, които сме планирали, ще проклинате деня, в който сте сключили сделка със саудитските отстъпници. А и за онези противоракетни системи за отбраната, които Латвия и Литва искаха да купят? Същите, които помолихте да не им продаваме? Не се притеснявайте, Андрей, няма да им ги продадем.

Той преглътна с мъка, по лицето му се изписа облекчение.

— Добре, поне това, господин през…

— Ще им ги предоставим безплатно — поясних аз.

— Аз… господин президент, трябва да… не мога…

Пристъпих към него, бях толкова близо, че и да шепнех, щеше да ме чуе. Но въпреки това продължих да говоря високо.

— Предайте на Чернокев, че има късмет, че спряхме вируса, преди да е нанесъл поражения. В противен случай Русия щеше да е във война с НАТО. И Русия щеше да изгуби.

— Повече никога не ме подлагайте на проверка, Андрей — заявих. — И не се намесвайте в изборите ни. След речта ми утре ще сте твърде заети с манипулации във вашите избори, върху които да се съсредоточите. Сега се махайте от моята страна, по дяволите.

ГЛАВА 126

Джоан влезе в Овалния кабинет, където седях със Сам Хейбър, преглеждахме доклада на Департамента за вътрешна сигурност относно събитията, оценката за справянето с вируса „Сулиман“.

— Господин президент, председателят на Камарата е на телефона. Погледнах към Сам, после към Джоан.

— Не сега — казах.

— Той отменя утрешното изслушване пред комисията, сър. Иска да говорите на общото заседание на Конгреса утре вечер.

Нищо изненадващо. Лестър Роудс, естествено, запя друга песен пред обществото, след като спряхме вируса.

— Кажете му, че за нищо на света не бих го пропуснал — отговорих.

ПОНЕДЕЛНИК

ГЛАВА 127

— Господин председател — каза водещият заседанието, — президентът на Съединените щати!

Членовете на Камарата и Сената посрещнаха мен и екипа ми на крака при влизането ни в залата. Винаги с удоволствие говорех на общото събрание на Конгреса. Докато вървях по пътеката, се наслаждавах дори повече от обикновено на светлината на прожекторите и на размяната на любезности. Преди седмица това беше последното място, на което бих предположил, че ще се озова тази вечер. И последните хора, с които очаквах да се ръкувам на подиума, бяха вицепрезидентът и председателят Роудс.