Читать «Кръвта, която тече в жилите ни, е человеческа» онлайн - страница 2

И в този случай на Критското въстание българите без нащърбение на своята вярност и преданост към законният си господар не са останали нечувствени към теглилата и злостраданията, които войната причинява на жителите от този прекрасен, но злочест остров, без да гледат на разлика във вяра или в народност. И макар онеправдани, както всякога и в това, че всяко тяхно добро и похвално чувство или дело е оставало засенено зад гръцкото име, те могат в себе си да ся утешават, че като от таз страна не са останали надире от никой друг европейски народ в чувството на человеколюбие, от друга, имат за похвала това, за което си позволяват да ги хулят и осъждат лекомислените порицатели; защото предприятието им мълком изобличава пристрастното и далеч от евангелската онази добродетел на братолюбие и человеколюбие тяхно заявение на изключителни само към гърците симпатии. Ако войната в Крит е причина на нещастие, то дали само християните са нещастни или само християните са достойни за симпатии и само те са унуждени за помощ? Срамота за Европа наистина, че като нищо почти не направи за предваряние на тези кръвопролития и като, от една страна, стои, та безстрастно гледа на ужасното клание, което изтребва от лицето на земята толкози подобни нам същества, от друга, толкози пристрастно заявява своите симпатии, като да иска нарочно чрез това да подкладе още повече страстите и да усилва и без това доста усилното положение на жителите и от двете вери, и от двата народа.

Българи сме, гърци не сме, но това не ще каже, че не сме християни, че не сме братия. Християни сме, не сме мюсюлмани, но то не ще каже, че не сме человеци, не сме братия. Кръвта, която тече в жилите ни, не е ни гръцка, ни християнска, ни българска, ни моаметанска, но е человеческа. Като человеци прочее не сме ли длъжни да питайме симпатии към подобните си? Когато наводненията опустошаваха Франция, Турция изпрати щедра помощ за пострадалите, зле ли направи тя? Когато големия пожар лани остави бездомни и безкровни толкози челяди, помощта на египетския подкрал и на толкози други мюсюлмани само за техните едноверци ли беше, или за всички въобще пострадали? Обади ли ся някой фанатик мюсюлманин да ги обличи защо благодетелствуват гявурите? Но ето това правят на нас тези, които искат да ся гордеят с просвещение и християнско образование. Като даваме милостиня, тряба ли да правим разлика между грък, българин, християнин, моаметанец, евреин или какъв да е друговерец п другородец? Тогаз защо ни осъждат тледушните ни порицатели?