Читать «Кръвта, която тече в жилите ни, е человеческа» онлайн

Петко Р. Славейков

Кръвта, която тече в жилите ни, е человеческа

Известието, че в Туна вилаети и тука в Цариград българите отворили разписи за спомоществования за пострадавшите критяне-мюсюлмане, раздигнали гледаме пак злъчната на някои от нашите недоброжелатели и недобромисленици. Не липсуват же според чуванието ни и порицателни на това человеколюбиво дело, както и на подаденият преди малко адрес, които да ни осъждат като туркомани и заклети уж неприятели на християните и едноверните наши братия гърците. За длъжни ся считаме и пред народа си, н пред человечеството изобщо да възвисим гласът си противу тези неправедни и язвителни хули и клевети връх народа ни.

Не, право да си кажем, макар че сме претърпели п търпим и днес безчетни неправди, обиди и всякакви озлобления от тези наши братия и кръстници, озлобления, за каквито едва ли имат и най-малкото понятие тези, които безразсъдно ни осъждат; макар да ечи и днес в ушите ни гласът на думите (τους συγχωνευωμευντα τους συγχωνευωμεν), макар и да ся ясни и явни техните стремления за уничтожението на най-свидното нам на светът нещо — народността ни, при всичките от тяхна страна давани поводи за развръзвание на връзките от единоверството, ний не сме престанали с напрегнати усилия да поддържаме неразвръзванието и непрекъсванието им, не сме изгубили ни на минута съчувствието си към тези стари наши съседи, няма и да го изгубим. Чувството на враждебност е чуждо от сърцето на простодушният и искреният българин и ако че водим ожесточена борба противу домогванията им да ни погълнат п попият, ний сме далеч от да мислим за тях същото и да желайме злото им. Познаваме преимуществата на гръцкият народ, почитаме заслугите му към светът за науките и към нас, собствено за вярата, оценяваме високоблагородните му стремления към всяко изящно, но не можем да не жалейме за заблужденията му и да го не окайваме за нещастията му, които сам на себе си навлича, от една страна, с непомерните си и продерзлнвите си предначинания, а от друга, с гордите и себелюбивите си претенции не само да властвува деспотически над другите, но и да ги топи в горнилото на елинизма.

Обожателите на свободата, за каквито искат да ся покажат и да минат гърците пред светът, не търсят свободата в порабощението на другите. Какви доблествени и великодушни мисли са питаели и питаят те към нас, своите по-малки братия, за това историята говори гръмогласно и делата им свидетелствуват същото и днес. Гърците са били, и са, и ще бъдат всякога истите, не християни, не православни, не братия едноверни, но изключително гърци-фанатици и елини, губители народни, които ни височината на религията не са почели и увардили, както тряба, но са я унизили и са я употребили, и я употребяват и искат да я употребяват като средство за постигвание на своите деспотически замисли. Свидетели на това са съседните тям народи, от една страна, албанския и българския, а от друга, караманлийския. И това им поведение е било причина в други епохи на ожесточени и кръвопролитни противу тях политически борби и черковни ереси, а днес е причина на тяхното нещастие и на омразата към тях от народите, които ги окружават — омраза заслужена. Но повтаряме да кажем, че тая омраза няма дълбоки корени в нас като несвойствена на народния ни дух и характер и ний сме далеч от да им враждуваме и да им връщаме за всички тези пакости, които от хиляда и повече години са ни правили, и за злочестините, които са струпали на главите ни. Природно кроткият и великодушният българский народ не гледа на миналото, не пресметва обидите си в денят на злощастното на противниците си; за него думите страдат имат неотемлено право на състрадание и той не е отказал никога съчувствията и симпатиите си в злостраданието на всякого, от която народност и религия бил да бъде.