Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 144

Скочих бързо.

— Грешиш, Матиас. Взел съм мерки срещу подобни непредвидени ситуации. Ако не се върна в Лос Анджелис до осем, документите ще бъдат отворени. Един по един.

— Ти си задник — отговори ми грубо. — Когато бях адвокат, сдъвквах хората като теб и ги изплювах. Най-лесни за тероризиране бяха психиатрите. Накарах един да се подмокри на свидетелската скамейка. Беше професор. Нескопосаният ти опит да ме изнудиш, е просто патетичен. Въпрос на минути е да разбера местонахождението на всеки от тези документи. Бари иска лично да се заеме с разпита ти. Мисля, че идеята е чудесна — желанието му за отмъщение е така силно. Той е отвратителен подлизурко и е много подходящ за тази работа. Ще се пръснеш от смях, Делауер. А когато получа информацията, ще те очистя. Още един нещастен случай.

Сектантите приближаваха. Маршируваха като роботи, бяха зловещи.

— Отпрати ги, Матиас. Не потъвай по-дълбоко.

— Ще се пръснем от смях — повтори той и ги повика още по-близо.

Те застанаха в кръг около нас. Празни лица, на средна възраст. Стиснати малки усти. Безизразни очи. Изтрити съзнания…

Матиас се обърна с гръб към мен.

— Ами ако има други копия, за които не съм ти казал?

— Сбогом, докторе — каза презрително той и започна да си проправя път през кръга.

Другите се отдръпваха да му сторят място и отново се събираха като жив плет. Мярнах Графиъс. Хилавата му фигура се тресеше в очакване. По долната му устна потече слюнка. Когато погледите ни се срещнаха, той прехапа устната си в израз на омраза.

— Отведете го — нареди той.

Гигантът с черна брада пристъпи напред и сграбчи едната ми ръка. Друг огромен мъж, тежък, с дупки между зъбите, сграбчи другата. Графиъс даде сигнал и ме помъкнаха към главната сграда. Последваха ни две дузини, които припяваха монотонно една безсловесна погребална песен.

Графиъс подтичваше покрай нас и ми удряше дразнещи шамари. Радостно ми кудкудякаше какво тържество е подготвил в моя чест.

— Имаме нов апарат за халюцинации, който прави киселината да изглежда като детски аспирин, Алекс. Ще ти го инжектирам във вените с метендринов алкохол. Ще се почувстваш така, сякаш те потапят и те вадят от адския казан.

Имаше още много неща да ми каже, но речта му бе прекъсната от ненадейна и кратка оръдейна стрелба, която прекъсна тишината като симфония на гигантски жаби. Втората стрелба беше по-продължителна и очевидно идваше от мощно оръжие.

— Какво, по дяволите, става? — възкликна Графиъс, а мустачките му потрепнаха като нажежени жички.

Шествието спря.

От този момент нататък всичко изглеждаше сякаш ставаше на забързан кадър.

Небето загърмя. Бръмчащи перки и мъждукащи светлини щурмуваха падащия здрач. Над нас кръжаха два хеликоптера. От единия изгърмя глас през високоговорител:

— Говори агент Сийгъл от федералната Агенция за борба с наркотиците. Изстрелите бяха предупредителни. Обградени сте. Освободете д-р Делауер и легнете на земята по очи.

Повториха съобщението. Дори няколко пъти.

Графиъс започна да крещи нещо неразбираемо. Останалите сектанти останаха заковани на местата си и гледаха в небесата. Бяха толкова объркани, че приличаха на първобитно племе, открило ново божество.