Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 15

СОФКА. Сега, всички да ме чуят! Внимавайте, като дойде оная, трябва да разбере, че ний сме най-свободните хора в света! Да не сте посмели да се оплаквате…

ВИОЛЕТА. Да, „Преклонена главичка остра сабя не я сече!“. Все някому се кланяме, сменят се обектите, поклонът доземи остава! Проверих! Такава поговорка у другите народи няма!

Става от мястото си до тиквите и тръгва бавно към средата на сцената.

СОФКА. Нас робството ни е научило…

ВИОЛЕТА. Точно така! На роб се дава робство! И явно много ви харесва да сте роби!

СОФКА. Не сме ний вече роби, отдавна ни освободиха!

ВИОЛЕТА. Да, и то няколко пъти! Колкото повече и по-често се налага един народ да бъде освобождаван, толкова по-не свободен той си остава! И пак сте готови да намахрите поредната дрешка, която ви подхвърлят, нищо че не ви подхожда, нищо че не вие по мярка — възкъса в ръкавите, въздълга по пешовете.

Софка, Куша, Иззет и старците бавно тръгват към Виолета.

СОФКА. Ти ли ще оправиш света?

ВИОЛЕТА. Аз мисля…

СОФКА. Ти мислиш? (Удивено.) Че кой ти позволява да мислиш? Ний сме кротко стадо и не мислим, тъй е най-добре!

ВИОЛЕТА. Аха, и докога ще сме в Авгиеви обори, замеряйки се със…

СОФКА. Ти, ти знаеш ли какво е славно историческо минало? Какви имена, какви личности сме имали…

ВИОЛЕТА. Но те са в миналото! А днешните къде са? Който гледа все назад, и е заровен в миналото, си остава там, не се развива!

СОФКА. Миналото е нашата опора!

ВИОЛЕТА. Стига с тая опора! Защото опората, щом много се опираш на нея, става патерица, а патерица ползва сакатият!

СОФКА. Ти си късогледа, като всички млади! Ако не беше славното историческо минало, нямаше да оцелеем!

ВИОЛЕТА. Точно така! Все оцеляване! Който оцелява, не пораства! Явно по тия географски ширини тясното се предпочита, а широкото е невъзможно!

ИЗЗЕТ. Аз познал, тоз момиче диверсант излезе!

СОФКА. Ти корен знаеш ли какво е?

ВИОЛЕТА. Стига с тия корени, стига сте ровичкали из гробове! Стига все за Белчо и Сивушка на браздата! Все за навуща и потури, тъпани и гайди, все това повтаряте! Вечно с магарета и каручки ли ще се хвалите пред света!

Действащите лица бавно обграждат Виолета.

СОФКА. Ти нищо не разбираш! Предците, които сме погребали…

ВИОЛЕТА. Стига сте им повдигали костите, оглозгали сте ги! Да, всичката ви сила е в тъжните поводи, дай ви да погребвате, да правите панихиди и да скърбите по миналото! Все назад, задълбочено взрени! Кога оценявате човека? Когато е мъртъв, тогава той става ценен! Даже му въздигате паметник нерукотворен! Всичката възхита е за мъртвите, а живите? А живите кога ще се научите да цените, поне колкото мъртвите… Защо живеете векове назад?

СОФКА. Изменница!

КУША. И Манчо иска да ми вземе!

СТАРЕЦ. Ний творим история!

ВИОЛЕТА. Каква? Казармена, в униформа?

СОФКА (възмутено). Как смееш?

ВИОЛЕТА. Вие сте анахронизъм!

СТАРЕЦ (неразбиращо). Какво сме?

ВИОЛЕТА. Гротескна отживелица!

СТАРЕЦ. Предателка!

ВИОЛЕТА. Защо не се сбъднаха „светлите бъднини“? Замисляли ли сте се?