Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 12

Трето действие

Полутъмна сцена. Влиза Софка на пръсти. Отива до тиквите, намира скритата торба, вади мотичката и понечва да разсече монитора на две. От дъното на сцената, между стелажите се появява Виолета носеща книги. Вижда я. На сцената става светло.

ВИОЛЕТА. Какво правиш?

СОФКА (стъписано). А, Гергинке, ти знаеш ли, тоз компютор, е завъдил бацил! (Скрива бързо мотичката при тиквите.)

ВИОЛЕТА. Тъй ли? Как разбра? (Готова да прихне.)

СОФКА. Ами, щом досега европирзацията не прати хабер, значи има бацил! А наш’те болни са най-здравите в света и аз ще ги вардя от бацили разни, европейски…

ВИОЛЕТА (през смях). Няма страшно, той бацилът тук е на друго място, не в компютъра.

СОФКА. Бе знам ли, аз трябва да си опазя хората, иначе кой ще посреща европизацията, ако не са те…

ВИОЛЕТА. Тук намерих някакви книги от средата на миналия век за трактори. (Слага ги на бюрото.)Те са за музея, (Настрана.), то и вие сте музейни експонати, (на нея) даже за изхвърляне.

СОФКА. Как така за изхвърляне?

ВИОЛЕТА. Ами тези трактори дори не са купчина ръждясала ламарина, отдавна са претопени!

СОФКА (крещейки). Как? Какво като ги няма, какво като са претопени? Това е историята ни? Утре някой може да ги потърси!

ВИОЛЕТА. На картинка, на схема?!

СОФКА. Утре може някой да иска да види как нашите хора са карали трактори, комбайни, как са пели патриотични песни, и са орали, и са сели, е-е-х, какъв живот, беше… Ний с кирки и лопати сме го съградили тоя свят!

ВИОЛЕТА (на себе си). Личи си! (На нея.) Утре някой ще се интересува, какво сме правили днес, защо сме дрямали…

СОФКА. Ний в името на велика кауза…

ВИОЛЕТА (прекъсва я). Да си чувала, че в името на най-великите каузи се вършат най-безобразните престъпления?

СОФКА (възмутено тръшка книгите, от тях се вдига прах, двете се закашлят). Бе ти ли ще ме учиш, вчерашно…

Влиза запъхтян старец по пижама. Виолета отива на мястото си отстрани бюрото, сяда до тиквите.

СТАРЕЦ. Пизацията дойде ли?

СОФКА. Кой?

СТАРЕЦ. Европизацията бе, евромагарията дойде ли?

СОФКА. Сус! Млък! Не е дошла! Ти защо си по пижама, бре? Вън! Да се облечеш прилично, марш!

СТАРЕЦ. Е, аз такова, да не закъснея! (Излиза бързо.)

ВИОЛЕТА. (На себе си.) Защо така, от векове все закъсняваме? Защо все чакаме някой да ни освободи? Няколко пъти ни освобождаваха, то не бе византийско, турско, фашистко… Строиха социализъм, чакаха комунизъм, дойде демокрация, сега чакаме европеизацията да ни оправи. Все чакаме някой друг! Не ние… някой друг… Докога?

СОФКА (на себе си). Това, младото… ще трябва да се отърва от него!

Влиза „случаен“. Обръща се към Софка.

СЛУЧАЕН. Тука детско отделение има ли?

СОФКА. Не, тук отделенията са за попораснали деца. Ела, ще ти покажа твоята стая. (Излизат.)

ВИОЛЕТА. И за вдетинени старци, най-вече! Странно, прииждат нови, и то все младежи. Защо ли?

На сцената се появява нов „случаен“ млад мъж.

СЛУЧАЕН. (Вади листче, разгъва го. Оглежда се, вижда Виолета.) Да имате Данчо Алишери, книгата „Ад“?

ВИОЛЕТА. Той се казва Данте Алигиери, италианец, предренесансов творец, и е написал „Божествена комедия“.