Читать «Космосът на човека ((предговор към сборника „Белият гущер“))» онлайн - страница 2

Ето например „В една тъмна нощ“ — тук научно-фантастичният елемент (уред за четене на мисли) не е нито оригинален, нито е нещо повече от най-обикновена условност (героят би могъл да придобие тази способност и по друг начин, без това да се отрази на същността на разказа). Всъщност творбата започва оттук нататък — в анализа на човешките отношения, в психологическата им дисекция и нравствена оценка… Безсмислено е да се питаме дали това представлява „наистина“ научна фантастика, защото безпогрешно усещаме главното — то е литература. Или „Историята на едно привидение“ — анекдотична шега с някои недотам мили човешки черти, чието присъствие в сборника е оправдано поне като свидетелство, че и хумористичните разновидности на жанра не са чужди на писателя…

Три творби — „В един есенен ден по шосето“, „Сините пеперуди“ и „Когато си в лодката“ — на пръв поглед са най-близо до представата ни за „канонична“ научна фантастика. И същевременно те най-добре показват как при големия писател творби с различни жанрови и изразни конвенции се оказват вплетени в един проблемен кръг, осветлявайки го от неочаквани страни. Срещата с представител на друга цивилизация („Един есенен ден по шосето“) не е за Павел Вежинов опит да даде своя версия на централния в научната фантастика мотив за контакта, а напротив — възможност в една условна ситуация да постави въпроса за моралната стойност на хуманната пасивност или активност… Което пък включва тази новела в проблемното „силово поле“ на толкова различни творби като „Звездите над нас“ или „Дълъг летен ден“. Сюжетно погледнато, „Когато си в лодката“ не е нищо повече от белетристично въплъщение на известната (и много модна по някое време) хипотеза за външно вмешателство при зараждане живота на Земята… Но така е само за онези, които не стигат по-далеч от интригата. А мотивът за Мойсей (и легендарния, и знаменитата статуя), както и някои от „визиите“ на различни моменти от човешката история(минала и бъдеща) ни насочват всъщност към друг проблем — проблема за разума и творческия дух като единствени „гаранти“ на всяка цивилизация…