Читать «Космически десант» онлайн - страница 3

Той започна да взема проби и да наблюдава поведението на пришълеца в микроскопа.

Удалов, и той не губеше времето си напразно. Отначало начерта във въздуха окръжност и триъгълник, използвайки общото познание от геометрията за всички разумни същества, а после взе оставените си под бора панталони, за да обясни нагледно на пришълеца теоремата за гащите на Питагор. Плесента не обърна внимание на старанията му, но в този момент Минц оповести изводите си.

— Напълно безопасна субстанция — каза професорът. — Микроскопични водорасли, примитивни организми, срещат се и на Земята. Без признаци на разум.

— Това още не е факт — възрази Удалов, но престана да размахва панталоните си, а ги обу. — Ако се струпат, може би ще се получи колективен разум.

— Ако струпаме на едно място зелето от цяла градина, ще се получи голяма купчина от зеле, но никакъв разум — отвърна Минц.

— Но ако се размножи и завладее Земята? — запита Ложкин. — Нали самият вие ни предупреждавахте, Лев Христофорович?

— Имала е достатъчно време да го направи в далечното минало — каза Минц. — Този вид водорасли съществува на Земята милиарди години.

— Ще унищожи всичката риба — обади се един младеж в моряшка фанелка.

— Рибата вече започна да я яде — каза Минц.

И така рухна теорията за космически десант, остана неизползвана подготвената от Ложкин реч и отидоха на вятъра усилията на Удалов по повод теоремата на Питагор. Минц беше добър специалист. Щом бе казал, че космическият кораб е изсипал на брега на езерото Копенхаген чисто и просто куп дребни водорасли, значи, е така.

Разочарованите зяпачи се пръснаха по брега, а Минц седна с двамата си съседи под бора с предупреждаващия надпис и се замисли какво би могло да означава това. Защото е невъзможно от космоса да са пратили кораб само за да изсипе купчина водорасли.

Останалите на брега водорасли бързо изсъхваха от слънцето, почерняваха и се изгубваха в пясъка.

— Поставили са ни логическа задача — каза Удалов. — Проверяват дали ще се уплашим, или не.

— И ни наблюдават, така ли?

— Да, наблюдават ни.

Минц стана и тръгна по брега, за да види докъде са се пръснали водораслите. Езерото си живееше своя спокоен, тих съботен живот и нищо не напомняше неотдавнашното появяване на космическия кораб. Както вървеше, се спъна в нещо твърдо. Предполагайки, че това е камък, той ритна с носа на обувката препятствието, но то не помръдна, а Минц, който беше с леки сандали, си нарани големия пръст.

— Ох — простена той.

Удалов вече бързаше да му се притече на помощ.

— Какво има?

— Камък — каза Минц. — Не се вижда от водорасли.

Удалов просто по интуиция разбра, че това не е камък. Клекна веднага и разрови водораслите, още влажни и лепкави. И усилията му бяха възнаградени. Неголям златист цилиндър, горната част на който се подаваше от пясъка, бавно се въртеше и навлизаше навътре.

— А ето го и пришълеца — каза Удалов и започна с две ръце като куче да разравя пясъка, за да извади цилиндъра.

Цилиндърът не беше голям, но бе тежък. Минц бързо извади приемника на ултракъси вълни от куфарчето, където имаше всичко, което би могло да потрябва, настрои го и каза: