Читать «Космически десант» онлайн - страница 2

От кораба изскочиха многобройни опипвачи и анализатори.

— Проучват условията — каза Удалов.

Минц само кимна в отговор. Това се разбираше от само себе си.

Анализаторите се прибраха.

И тогава стана нещо неочаквано.

Люкът отдолу се отвори. Вместо космонавти на брега се изсипа сякаш от силажна кула купчина зелена маса, която приличаше на консервиран спанак, неотдавна в гуслярския магазин бяха пуснали такива консерви и хората ги купуваха за приготвяне на супа. После люкът веднага се затвори. Зелената маса се разля по пясъка като гъсто желе и се приближаваше към водата. Корабът се издигна нагоре и се изгуби.

— Прилича да е водна цивилизация — каза Минц.

Ложкин, който мислено си беше приготвил приветствената реч, защото притежаваше и жизнен опит, и опит в обществената работа, мълчеше, зелената маса нямаше никакви органи, към които би могъл да се обърне с реч. И все пак каза шепнешком, за да не би желеподобният пришълец да чуе:

— Своето рода хулиганство. Ще замърси цялото езеро, а хората се къпят в него.

— Сега вече не трябва да се къпем — каза Корнелий Удалов. — Твърде е възможно пришълецът да има нежни части и ние по този начин ще ги повредим.

— Плесен е това, а не пришълец — стигна до окончателен извод Ложкин.

— Може би е радиоактивен? — запита Удалов.

— Ей сега ще проверим. — Минц отвори куфарчето, в което имаше сглобяем микроскоп, спектограф, гайгеров брояч, епруветки, химикали и други уреди.

Старецът Ложкин, обзет от недоверие към зеления пришълец, част от който беше вече допълзяла до водата и се разстилаше по повърхността й като зелена ципа, извади химически молив и написа с печатни букви на шперплатова дъсчица:

„Къпането, риболовът, прането на бельо

Е ЗАБРАНЕНО — ОПАСНО Е!“

После закрепи дъсчицата за дънера на бора и хората, които се трупаха на мястото на произшествието от другите участъци на брега, се спираха пред обявата и я прочитаха.

Минц отиде до водата и се наведе над зелената каша. Броячът за радиация мълчеше, което бе успокоително.

— Не е изключено това да е космически десант — каза той на Удалов, изправен над него, подсигурявайки го отзад.

— Жалко — отвърна Удалов. — Аз винаги съм бил за дружба между космическите цивилизации.

— Ако тази зелена плесен започне бързо да се размножава, ще покрие като слой цялата ни планета и тогава тези чуждопланетни агресори съвсем лесно ще ни завладеят с голи ръце.

— Може да се измисли по-прост начин — каза Удалов.

— Че какво знаем ние за тяхната психология? — попита Минц. — Ами ако те винаги ей така покоряват чуждите планети?

Един от излетниците се обади:

— Я да си вървя аз у дома. Да обера поне доматите от градината. Че, току виж, тия пришълци всичко унищожат.

След него си тръгнаха още неколцина от излетниците и рибарите. Но повечето останаха, защото за обикновения гуслярец няма по-голямо удоволствие от досега с непознатата, с тайните на космоса.

— Сега трябва да се изследва поведението на плесента във водната среда — заяви професор Минц.