Читать «Копелето на Истамбул» онлайн - страница 3

Зелиха със сигурност знаеше неписаните и ненарушими правила на Маминка, но този първи петък на юли се чувстваше достатъчно покварена, за да ѝ е все тая. Пък и казаното — казано, станалото станало. Зелиха нямаше за кога да съжалява. Закъсняваше за часа при гинеколога. Нещо, на което човек наистина не бива да гледа през пръсти, защото в мига, когато забележиш, че закъсняваш за гинеколог, можеш да решиш изобщо да не ходиш.

До Зелиха се приближи такси със заден калник, облепен със стикери. Шофьорът, груб на вид мургав мъж със засукани надолу мустаци и златен преден зъб — вероятно насилник, когато не обикаляше с таксито, — беше смъкнал прозорците и бе надул до дупка една от местните рок радиостанции, по която бяха пуснали Like а Virgin на Мадона. Имаше рязко несъответствие между съвсем традиционния вид на мъжа и необичайните му музикални предпочитания. Той удари рязко спирачките, подаде глава през прозореца и след като подсвирна на Зелиха, ревна:

— Виж какво имам!

Думите след това бяха заглушени от Зелиха:

— Какво те прихваща, негодник такъв? Не може ли една жена да се разхожда спокойно из града?

— Защо да се разхождаш, след като мога да те откарам? — попита шофьорът. — Нали не искаш сладкото ти телце да се намокри?

Докато Мадона крещеше от колата: „Страхът ми се стопява бързо, пазя всичко за теб", Зелиха започна да ругае, с което наруши поредното неписано и ненарушимо правило, този път не на Маминка, а на Женското благоразумие. Никога не ругай мъж, който те преследва.

Златното правило на благоразумната истанбулчанка: ако на улицата те преследва мъж, не му отговаряй, защото жена, която отговаря на преследващ я мъж и — не дай си, боже — го ругае, само го нахъсва още повече!

Зелиха знаеше добре това правило и не бе толкова неразумна, че да го нарушава, но този първи петък на юли не приличаше на другите и сега в нея беше надигнало глава някакво друго Аз, много по— безгрижно, дръзко и стряскащо ядосано. Именно тази втора Зелиха, сега заселила се в почти цялото ѝ вътрешно пространство, пое нещата в свои ръце и започна да взима решения от името на двете. Сигурно заради това тя продължи да ругае колкото ѝ глас държи. Заглуши и Мадона, а минувачите и продавачите на чадъри се струпаха да видят какво става. В суматохата мъжът, който преследваше Зелиха, трепна и отсъди благоразумно, че е излишно да се забърква с една разярена жена. Но шофьорът на таксито не беше нито толкова предпазлив, нито толкова свит, защото посрещна с усмивка суетнята. Зелиха забеляза, че зъбите му са изненадващо бели и съвършени, и неволно се запита дали не са металокерамика. Полека-лека отново усети как я плисва адреналин, от който сърцето ѝ започна да бие по-ускорено и ѝ причерня пред очите, и си даде сметка, че точно тя от всички жени в семейството някой ден може и да убие мъж.