Читать «Конска фамилия» онлайн - страница 2

— Тогава защо, дявол да го вземе, се тикаш да даваш съвети, като си забравил? — разсърди се генералът. — Хайде, махай се оттук!

Иван Евсеич бавно излезе, а генералът се хвана за страната и заходи из стаите.

— Ох, божичко! — ридаеше той. — Ох, майчице! Ох, черно ми е пред очите!

Управителят влезе в градината и като вдигна очи към небето, започна да си припомня фамилията на акцизния:

— Жеребчиков... Жеребковски... Жеребенко... Не, не е тъй! Конярски, Коняревич... Жеребкович... Кобилянски... След малко го извикаха при господарите.

— Спомни ли си? — запита генералът.

— Съвсем не, ваше превъзходителство.

— Може би Конявски? Кончинков? Не?

И всички в къщи в надпревара започнаха да измислят фамилии. Преровиха всички възрасти, полове и конски породи, спомниха си за гривата, копитата, хамутите... В къщата, в градината, в стаята за прислугата и в кухнята хората ходеха от ъгъл в ъгъл и като се почесваха по челата, търсеха фамилията...

Час по час викаха управителя в къщи.

— Табунов? — запитваха го. — Копитин? Жеребовски?

— Съвсем не — отговаряше Иван Евсеич и вдигнал нагоре очи, продължаваше да мисли гласно: — Коненко, Конченко... Жребеев, Кобилев...

— Татко! — викаха от детската стая. — Тройкин! Уздечкин!

Развълнува се цялото имение. Нетърпеливият, измъчен генерал обеща пет рубли на този, който улучи истинската фамилия, и подир Иван Евсеич започнаха да ходят на тълпи...

— Дорестов? — казваха му. — Рисисти? Коницки?

Но мръкна, а фамилията все още не беше намерена.

Легнаха си да спят, без да изпратят телеграма.

Генералът цяла нощ не спа, ходеше от ъгъл до ъгъл и охкаше... Към три часа сутринта той излезе от къщи и почука на прозореца на управителя.

— Не е ли Меринов? — запита той с плачлив глас.

— Не, не е Меринов, ваше превъзходителство — отговори Иван Евсеич и виновно въздъхна.

— Но може би фамилията не е конска, а някаква друга?

— Честна дума, ваше превъзходителство, конска... Даже много добре си спомням това.

— Какъв си такъв безпаметен, приятелю... Сега за мене тази фамилия е по-скъпа, така да се каже, от всичко на света. Измъчих се!

На сутринта генералът отново изпрати за доктора.

— Да го извади! — реши той. — Нямам повече сили да търпя...

Дойде докторът и извади болния зъб. Болката тозчас утихна и генералът се успокои. Като свърши работата си и получи каквото му се полага за труда, докторът седна в бричката си и тръгна за дома. Вън от портата, на полето, той срещна Иван Евсеич... Управителят стоеше край пътя и като гледаше съсредоточено пред краката си, мислеше за нещо. Ако се съди по бръчките, които браздяха челото му, и по изражението на очите, мислите му бяха напрегнати, мъчителни...

— Кулестов... Череседелников... — бърбореше той. — Презхамутков... Коневски...

— Иван Евсеич! — обърна се към него докторът. — Не мога ли, приятелю, да купя от вас стотина-двеста пуда овес? Аз от нашите селяни купувам овес, но е много лош...

Иван Евсеич тъпо погледна доктора, усмихна се някак диво и без да каже ни дума в отговор, плесна с ръце и побягна към имението с такава бързина, сякаш го гонеше бясно куче.