Читать «Конан — защитника на трона» онлайн - страница 5

Той се движеше по Високите Улици, в района на Пазара, на не повече от половин миля до двореца на Гариан, краля на Немедия, ала не се плашеше да попадне и в Хелгейт, свърталището на крадците в града. Отворените магазини бяха изложили стоките си върху маси навън, тълпи се движеха сред тях и разпитваха за цените на платове от Офир, вина от Аргус, стоки от Кот и Коринтия, дори от Туран. Ала каруците на амбулантните търговци, които трополеха по паважа, превозваха малко неща за ядене, а цените караха младежа да се чуди дали ще може да се изхрани по-продължително време в този град.

Между магазините се тълпяха просяци — сакати или слепи — писъците за милостиня се състезаваха по гръмогласност с виковете на уличните търговци, които хвалеха стоката си. На всеки ъгъл се подвизаваше тълпа бандити: мъже в износени дрехи, с жестоки очи, опипваха дръжките на сабите си или открито остреха камите си, или опитваха тежестта на стисната в юмрук тояга, докато погледите им проследяваха я дебел търговец, минаващ забързано край тях, я чевръстата дъщеря на някой съдържател на магазин, втурнала се из тълпата с изплашени очи. Липсваха само проститутките с месингови и медни гривни, прости хитрини, чрез които изкусително излагаха своите прелести. Във въздуха витаеше тежка миризма, която тон свързваше с дузината бедняшки квартали, отпечатали се в паметта му — смесица от урина, изпражнения и пиянски бълвоч.

Изведнъж каручката с плодове, която тъкмо преминаваше през тясната пресечка, бе обкръжена от половин дузина грубияни, навлекли парцаливи дрехи и пъстри евтини труфила. Мършавият продавач мълчаливо застана встрани, погледът му задълба земята и докато те грабеха стоката му, отхапвайки от това-онова, след което изхвърлиха всичко на паважа, съсипаното му от грижи лице доби ален цвят. Натъпкаха туниките си с плодове и си тръгнаха наперени, предизвиквайки с нахални погледи някой да им се изпречи. Добре облечените минувачи сякаш не забелязваха главорезите.

— Не ми се вярва да платите — изстена продавачът, без да вдига поглед.

Единият от главорезите — небръснат, загърнат в мръсно наметало със златна бродерия, под което се виждаше съдрана памучна туника — се усмихна и показа почернелите остатъци от зъбите си.

— Да платим? Вземи си възнаграждението.

Замахна и с опакото на ръката си раздра бузата на мършавия мъж, който се свлече тежко върху каручката и започна да хълца. С дрезгав смях главорезът се присъедини към своите приятели, спрели да наблюдават зрелището, а после с лакти си пробиха път през тълпата. Купувачите се отдръпваха, без да изразят друг протест, освен нечленоразделно мънкане.