Читать «Конан Непобедимия» онлайн - страница 4

Магът отпусна глава върху гърдите си и най-смирено се поклони.

— О, велики Морат-Аминее, аз съм само твой покорен слуга. Твоят слуга, който те освободи от веригите, в които те бе оковал Тъмния.

Боговете и демоните не забравят, както е свойствено на хората, ала често предпочитат да не си спомнят за своите дългове в сделките си с простосмъртните. Това напомняне не можеше да не попадне в целта.

Едно от пипалата със златни люспи се протегна към Аманар — той стори всичко, за да не се отдръпне назад — и бързо се оттегли, сякаш попаднало сред непоносима топлина.

— Ти все още носиш амулета.

— О, най-висша сред силите и най-властен сред властните, амулетът е толкова незначителен в сравнение с тебе, че ти би могъл да го унищожиш, без дори да зърнеш тази жалка прашинка по своя път. Аз го нося само за да ме забелязваш и да ми позволиш да бъда твой слуга, който вечно ще те възхвалява.

— Служѝ ми добре и в деня, когато Сет бъде окован на мястото, в което бях окован аз, в деня, когато аз ще господствам над Космическия мрак, ще ти дам да управляваш моите поданици — онези, които наричат себе си „хора“. А ти ще ги довеждаш на тълпи, за да се храня.

— Каквото повелиш, това ще бъде, велики Морат-Аминее.

Аманар осъзна, че Сита се е върнал с още двама С’тара. Магът ги повика с махване на ръка, двамата затичаха към окървавения олтар и щом приближиха черния мраморен блок, паднаха на четири крака. Очите им не се повдигаха към демона-бог, който се извисяваше над тях. Почти пълзешком те развързаха тялото на жертвата и го изнесоха навън.

Странно потропване накара Аманар да се взре във високата врата на пещерата. Никой не дръзваше да обезпокоява тези церемонии. Потропването се чу отново. Магът се разтрепери, когато съскането на бога-демон зазвуча направо в ума му:

— Върви, Аманар. Онова, което ще чуеш, е от жизнено значение за тебе.

Той погледна огромното златно тяло на змията, замряло неподвижно над черния олтар. Пълните с пламъци очи го наблюдаваха — нима наистина бе така? — като че ли се забавляваха.

— Приготви следващата жертва, Сита.

Окованата жена се разтърси от влудяващи спазми. Люспестите ръце я повдигаха от облицования с плочи под. Аманар бързо напусна стаята.

Един мъж — туранец с остра брада, се приведе в поклон и нервно впи поглед в съществата С’тара. Пълнотата му и жълтите му одежди със свободни кройки рязко контрастираха с празните червени очи и плетените ризници на пазачите. Мъжът изопна врат, за да надзърне покрай магьосника в стаята за жертвоприношения, но Аманар бързо затвори вратата. Той имаше малцина слуги от човешкия род, на които се доверяваше и които допускаше в централната кула на крепостта. Все още не бе дошло време те да научат на какво дело служат.

— Защо си напуснал Аграпур, Тюфик? — ядосано попита магът.