Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 121

— Това не е сигналът на Ксалтътън! — изрева баронът.

— Не! — извика Тараск. — Това е сигнал на аквилонците! Погледни!

Над тях неподвижните редици най-после се раздвижиха, мощен рев отекна в долината.

— Ксалтътън ни излъга! — извика гневно Амалрик. — Валерий ни провали! Хванати сме в капан! Това е проклятието на Митра върху Ксалтътън, който ни водеше! Дай сигнал за отстъпление!

— Късно е! — викна Тараск — Виж!

Горе по склоновете гората от копия се наведе и се насочи напред. Редиците на гундерманците се отдръпнаха настрани като отваряща се завеса. И рицарите на Аквилония като ураган се спуснаха надолу и заляха като вълна отдръпващите се редици на копиеносците. Устремът на атаката им беше неотразим.

Амалрик даде заповед за контраатака и немидийските рицари с куража на обречени пришпориха конете си нагоре по склоновете. Те все още надвишаваха по брой нападателите.

Но те бяха уморени, конете им бяха изтощени. А атакуващите ги противникови рицари не бяха нанесли нито един удар през този ден. Техните коне бяха свежи. Те атакуваха надолу по хълма и се стовариха като мълния. И като мълния поразиха редиците на немидийците — разбиха ги, разпръснаха ги, разкъсаха ги на части и подгониха стремително оцелелите по склоновете.

След рицарите дойдоха кръвожадните пехотинци гундерманци, босонианците запъплиха по хълмовете и стреляха в движение по всеки враг, което все още се движеше.

Вълната на битката се оттегляше надолу по склоновете и отнасяше останките от немидийските войски. Техните стрелци захвърляха арбалетите и бягаха. Оцелелите от атаката на рицарите бяха разкъсвани на парчета от безмилостните гундерманци.

Битката премина през широкия вход на долината и се пренесе в равнината зад нея. Цялата равнина гъмжеше от бойци — бягащи и преследващи, единично и на групи сечащи, мушкащи рицари, цвилещи коне, изправени на задните си крака. Немидийците бяха разбити, неспособни да се престроят, да заемат позиция. Стотици немидийски бойци препускаха към реката. Мнозина я достигнаха, прегазиха я и се втурнаха на изток. Бойното поле беше зад гърба им. Противниците им ги преследваха като вълци. Малцина достигнаха живи до Тарантия.

Окончателният успех дойде чак след смъртта на Амалрик. Неуспял да събере хората си за ново нападение, той препусна към групата рицари, следващи великана в черни доспехи. Върху туниката му се виждаше царски лъв, над главата му се вееше аквилонското знаме, до него беше червеното знаме на Пойтейн. Един висок боец в блестящи доспехи свали копието си и се спусна срещу владетеля на Тор. Срещата беше гръмотевична. Немидийското копие удари шлема на врага, разкъса го и под него се показа лицето на Палатидий. Но острието на аквилонското копие проби щита и ризницата и прониза сърцето на барона.

Хванал копието, което го прониза, Амалрик падна от седлото. Чу се рев и немидийците отстъпиха пред надигащата се приливна вълна, препуснаха към реката в паническо бягство и напуснаха равнината като вихрушка. Часът на дракона беше отминал.

Тараск не избяга. Амалрик беше мъртъв, знаменосецът бе убит, царското немидийско знаме бе смачкано в кръв и прах. Немидийските рицари бягаха, преследвани от аквилонците. Тараск знаеше, че битката е изгубена, но с шепа верни последователи се спусна към биещите се, обхванат от едно желание — да срещне Конан кимериеца. И най-после желанието му се сбъдна.