Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 120

— Защото кръвта помага на голямата магия! — изгърмя Ксалтътън и скалите потрепериха от гласа му. Над ужасната му глава се появи зловещо сияние. — Защото аз пазя силите си за големи дела, вместо да ги похабявам за някакъв си планински бой. Но сега, в името на Сет, аз ще ги използвам докрай! Гледай, куче на Азура, фалшив жрец на отхвърлен бог, за да видиш гледка, която ще те порази!

Хадрат отметна глава и се засмя. Гласът му прозвуча заплашително.

— Гледай ти, черен дявол на Питон!

Той пъхна ръка под расото си и извади нещо, което гореше и светеше, и пулсираше със златна светлина — и в нея тялото на Ксалтътън заприлича на мъртвец.

Ксалтътън изрева като промушен през сърцето.

— Сърцето на Ариман!

— Да! И то ми даде сила по-голяма от твоята!

Ксалтътън се сви, остаря. Внезапно брадата му побеля като посипана със сняг, къдриците му посивяха.

— Сърцето! — промърмори той. — Ти си го откраднал! Куче! Крадец!

— Не съм го откраднал! То беше на дълго пътуване на юг. Но сега е в моите ръце и твоите черни магии не могат да устоят срещу него. Сърцето те възкреси, но сега то ще те върне отново в нощта, откъдето те измъкна. Ти ще тръгнеш по тъмния път към Ахерон, по пътя на тишината и нощта. Невъзродената Черна империя ще остане само легенда и мрачен спомен. Конан ще царува отново. А Сърцето на Ариман ще се върне в пещерата под храма на Митра да гори като символ на Аквилония през хилядолетията!

Ксалтътън изпищя с нечовешки глас и се втурна към жертвеника, вдигнал камата. Но изневиделица отнякъде — дали от небето, или от големия скъпоценен камък, който светеше в ръката на Хадрат — блесна ослепителна синя светлина. Тя падна върху гърдите на Ксалтътън, тялото му пламна и планините се разтърсиха. Магьосникът полетя като поразен от гръм и преди да докосне земята, се промени. До каменния жертвеник лежеше не току-що умрял човек, а съсухрена мумия — кафяв изсушен труп под изгнили бинтове.

Зелата мрачно гледаше надолу.

— Той не беше жив човек — каза тя. — Сърцето му придаде привидна форма на живот и това измами дори него. Никога не съм го виждала иначе. Освен като мумия.

Хадрат се наведе да развърже припадналата на жертвеника девойка и тогава измежду дърветата се появи странно видение — колесницата на Ксалтътън, теглена от неземни коне. Те мълчаливо стигнаха до жертвеника и спряха, колелетата почти допираха до кафявото съсухрено същество на тревата. Хадрат повдигна тялото на магьосника и го постави върху колесницата. Без да чакат, конете се обърнаха и препуснаха надолу по хълма на юг. А Зелата и Хадрат, и големият сив вълк ги наблюдаваха как поемат по дългия път към Ахерон, който е отвъд човешкото познание.

Отдолу, от долината, Амалрик видя буйния конник да извива и да препуска по склоновете, развявайки окървавеното знаме със змията. После по някакъв инстинкт вдигна глава към хълма. И ахна. Всички в долината я видяха — една дъга над върха на хълма, от която се лееше златен огън. Високо над войските тя избухна с ослепителен блясък, от който дори слънцето за момент избледня.