Читать «Комендантът на крепостта и нотариусът» онлайн - страница 4

Върнал се с чанта, пълна с книжа, и с професионална словоохотливост започнал да чете дълго обвинение. Междувременно се била насъбрала тълпа и всички слушали с протегнати вратове и зяпнали уста.

— Моля ви, качете се в каретата, че от тази отвратителна тълпа не мога да ви чувам — казал комендантът.

Нотариусът едва бил влязъл в каретата, когато вратата се затръшнала и кочияшът изплющял с камшика. Мулета, карета и стражи се понесли напред с гръм и трясък, като оставили запячите зинали от учудване; при това комендантът не спрял, докато не затворил жертвата си в едно от най-дълбоките подземия на Алхамбра.

След това, съвсем по военному, изпратил бяло знаме с предложение за размяна на затворниците — ефрейтора за нотариуса. Гордостта на управителя била наранена. Той презрително отказал и веднага наредил да издигнат бесилка — висока и здрава — в средата на Plaza Nueva, за да бъде екзекутиран ефрейторът.

— Охо, такава ли е играта? — извикал Едноръкия комендант и веднага заповядал да издигнат бесило на самия край на големия бастион, надвиснал над площада. „Сега — написал той на управителя — можете да обесите моя войник, когато си поискате, но в мига, в който той се залюлее на площада, погледнете нагоре, за да видите как се клати и вашият escribano.“

Управителят бил непреклонен; на площада марширували войници, биели барабани, звъняла камбана. Огромно множество от зяпачи се събрало да наблюдава екзекуцията. От своя страна комендантът демонстрирал гарнизона си върху бастиона, а камбаната от Torre de la Campana, или Кулата на камбаната, отмервала последните мигове на нотариуса.

Жената на нотариуса разблъскала тълпата, следвана по петите от цялото си потомство бъдещи escribanos, и като се хвърлила в краката на управителя, замолила го да не жертвува живота на мъжа й и благополучието — нейното и това на рожбите й — заради своята гордост. „Защото вие твърде добре познавате коменданта — казала тя, — и знаете, че ще изпълни заплахата си, ако обесите войника.“

Управителят се трогнал от нейните сълзи и жалби и от крясъците на невръстното й потомство. Ефрейторът бил изпратен в Алхамбра под стража: в облеклото си за бесене приличал на монах с капишон, но главата му била гордо изправена и лицето твърдо като стомана. Както било споразумението, поискали в замяна нотариуса, но някогашният напорист и самоуверен пазител на закона бил измъкнат от подземието по-скоро мъртъв, отколкото жив.

Всичката му пренебрежителност и самонадеяност се били изпарили; твърдят, че почти цялата му коса била побеляла от страх и погледът му бил сведен и мрачен, като че ли все още усещал примката около шията си.

Комендантът сложил единствената си ръка на кръста и известно време го изучавал с ледена усмивка.

— Отсега нататък, приятелю — казал му, — удържай поривите си да изпращаш другите на бесилката и не бъди прекалено сигурен в собствената си безопасност, дори ако законът е на твоя страна. Но най-вече внимавай как друг път ще демонстрираш учеността си пред един стар войник.