Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 221
Джеффри Дивер
Райм бе научил, че произведението на Бронников, едно от малкото в света, е в Лондон за изложение. Но успя да убеди собственика (с малко чар плюс двайсет хиляди долара) да изхарчи още десет хиляди, за да го докарат в Ню Йорк. Куриерът бе Рон Пуласки.
Райм се обади на Фред Делрей и научи, че има един търговец на антики, срещу когото се води следствие за укриване на данъци — Джейсън Хедърли. Делрей убеди прокурора да оттегли част от обвиненията, ако Хедърли се съгласи да сътрудничи — федералните искаха да върнат Часовникаря зад решетките не по-малко, отколкото Райм и нюйоркската полиция.
Хедърли се съгласи да получи часовника и да го изложи във витрина в магазина си в Горен Ийст Сайд.
В разговора си с Часовникаря миналата седмица Райм засегна темата за Колекционера на кости и уж случайно спомена, че часовникът на Бронников е в една манхатънска галерия. Опита се да говори естествено и се надяваше да звучи по-убедително от Рон Пуласки.
Явно се беше справил.
Няколко дни след разговора Хедърли се обади, за да съобщи, че някой е разпитвал кои часовници в галерията се продават — макар че не бе споменал конкретно този на Бронников. Хедърли му изброил наличните експонати, като споменал и часовника от кости, при което клиентът му благодарил и затворил. Номер на обаждащия се — „Неизвестен“.
Райм и ФБР поспориха за подхода, който щяха да възприемат. Федералните искаха да поставят галерията под наблюдение и да разположат отряд за бързо реагиране в близост, който да действа веднага щом някой се опита да купи или открадне часовника. Райм се противопостави. Часовникаря веднага щеше да ги забележи. Трябваше да действат по друг начин, по-деликатен.
Специалистите по проследяване на ФБР и нюйоркската полиция инсталираха микроскопичен предавател в металната верижка на часовника. През повечето време устройството стоеше изключено и невидимо за всякакви радиочестотни сензори. На всеки два дни за частица от секундата щеше да се включва и да изпраща сигнал до МКСМГ — Международната консолидирана сателитна мрежа за геопозициониране, покриваща всяко населено място на земята. И после пак да се изключва.
Данните за местоположението му се изпращаха директно до командването на тактическата група. Ако Часовникаря се местеше, можеха да стеснят обхвата на търсенето до държавата и региона, където се намираше, и да уведомят граничните власти. Или, ако имаха късмет, можеха да го открият на едно място, докато се наслаждава на чаша охладено вино на някой плаж или се възхищава на откраднатия часовник от кости.
А можеше още веднага да отдели верижката на часовника, да я изпрати по пощата до Шри Ланка и да продължи с обира или убийствата, които планираше.
Собственикът на галерията продължаваше да се вълнува за обира.
— Невъзможно е — говореше задъхано. — Алармата. Ключалките. Видеокамерите.
Райм бе настоял да няма нито един пропуск в системата за сигурност. Не трябваше по никакъв начин да се опитват да улеснят Часовникаря при кражбата — веднага щеше да заподозре нещо и да избяга.
